Кинжалът на Медичите [bg]

В киното стисна малката ми ръка, докато гледахме.

— С татко ти ходихме там през шестдесет и пета — прошепна тя. — В мотела „Холистър“. Отседнахме в същото бунгало. Ядяхме стриди, крояхме големи планове… това е единственото място, което ни връща младостта.

Мама и татко в мотела „Холистър“ през шестдесет и пета. Мама и аз пак там през седемдесет и осма. Джини и аз на същото място довечера. Големи планове.

Докато стисках волана с една ръка и не откъсвах очи от пътя, позвъних в мотела. Отговори приятен женски глас. Поисках две отделни бунгала. Запази ми „Белия бор“ и „Бука“ точно едно срещу друго на името на Артър Холмс. Не ми изглеждаше благоразумно да давам истинското си име. Исках да знам мнението на Джини.

— Знаеш ли какво мисля, Арт? — попита тя.

— Какво?

— Че си най-загадъчният мъж, когото някога съм срещала.

— Не ми се слушат такива приказки.

— Ще го оставим за по-късно. Искаш ли да знаеш какво още си мисля?

— Свързано ли е с Кинжала на Медичите?

— Убедена съм, че приятелят ти Арчи е нашият ангел пазител — не говоря само за пистолетите, но и за случилото се в Милано.

Не вдигнах крак от газта, докато спидометърът не удари сто и петдесет. Шосето не се противеше. На ягуара му понасяше. Но не и на мотористите по пътя.

Джини сложи ръка на арматурното табло.

— Убий скоростта. В страната сме незаконно и носиш пистолети, регистрирани на името на Арчи.

Намалих на сто и тридесет, макар че ми се искаше да пробия пода на колата с педала за газта.

— Може и да си права, че е ангел — отговорих. — Даде си достатъчно труд да ме снабди с оръжията, да ми напише бележка, а после да ме излъже, когато се появихме в офиса му. Аз го накарах да ме излъже, Джини.

— Вина. Добре. От малко самонаблюдение глава не боли.

— О, боже! Говоря за Арчи, не за себе си. Разказах ти как са убили сина му. Бръкнах в раната му, когато му поисках да ми даде пистолет да отида във Венеция. Не се гордея с това.

— Предполагам, че не иска да знаеш, че е убил човек, за да те спаси. Благодарение на него в момента си жив.

— Той е най-добрият ми приятел.

— Не е зле да го запомниш.

Отстрани на пътя с километри се простираха лозя. Щеше ми се да бях един от милиардите мораво-кафеникави гроздове.

— Какво, по дяволите, искаш от мен?

С ъгълчето на окото си забелязах, че Джини ме наблюдава.

— Казвал ли си някога на Арчи, че е най-близкият ти приятел.

Замислих се.

— Не.

— И защо?

— Сложно е.

— Личи си. Случвало ли се е да помислиш, че някой ти е приятел, а да излезе обратното?

— Не — признах. — Обичам Арчи като приятел обаче. Истина е. Уверявам те, бих направил всичко за него.

— Вярвам го. Би посветил единствения си свободен ден в годината да му помогнеш да постегне оная таратайка, която кара.