Кинжалът на Медичите [bg]

Отворих сейфа. Сакът бе там. Развързах торбата. Пачките бяха там. Слава Богу! Затворих очуканата кутия, без да броя парите. Знаех колко има вътре: един милион деветстотин и петдесет хиляди долара. Взех сака и излязох от банката.

Навън се огледах за младата шепнеща двойка. Бяха изчезнали. При мустанга нямаше жива душа. Жената с пазарската количка още бе там, сега седеше на пейката, поднасяше книжна чаша към мъж с костюм, който пусна вътре няколко монети.

Забързах зад ъгъла към Джини. Тъкмо когато безпокойството ми започна да се разсейва, забелязах двамината с костюми „Армани“ да стоят на бордюра, облегнати на колата ми до вратата от страната за пътници и да разговарят с Джини. По дяволите!

Колата бе със задницата към мен и единият тип донякъде я скриваше от погледа ми. Ускорих ход по-близо до магазините с надежда да не ме забележат с периферното си зрение. Сигурно бяха въоръжени. Разполагах единствено с чантата с пари.

Сниших се, хвърлих чантата на тротоара и скочих право към тях, свил длани в юмруци и разперил лакти. Здраво ударих всеки от двамата по рамото. И двамата извикаха и паднаха на колене.

— А бе, човече! — изстена единият. Фраснах го по главата с долната част на ръката си и той беззвучно се свлече.

— Реб! — изписка Джини, когато вторият тип ме сграбчи за гърба на якето. Извъртях се, хванах ръката му и я извих. За да я опази от счупване, той се подчини на силата на инерцията, докато не застана с лице към задницата на колата, а аз — зад гърба му. Пуснах китката и притиснах лакътя му. Отново простена и падна на колене.

— Къде е Теци? — креснах, издърпвайки нагоре ръката му. — Отговаряй или ей сега ще я счупя!

— О, мамка му, не, моля ви! — хленчеше той.

— Къде е…

— Реб! — извика Джини и изскочи от колата. — Пусни го! Само ме питаха за колата. Господи, причиняваш му болка!

— Гледахме проклетата ти кола, човече — изпъшка онзи. — Остави ме.

Така и сторих. Той се отдалечи с пълзене, седна, облегнат на една улична лампа, и започна да разтрива рамото си, гледайки ме кръвнишки. Приятелчето му взе да идва на себе си, долепи длани до ушите си и заклати глава, като че в нея бушуваха гръмотевици.

— Уча право в университета, пич — заплашително подхвана онзи до уличния стълб. — Току-що извърши нападение и нанесе побой над двама невинни граждани. И то за нищо и никаква кола. Тя те нарече Реб, нали? Кажи си и фамилията, животно такова.

— Животно съм. — Преглътнах, осъзнавайки какво съм извършил. Измъкнах две пачки от по десет хиляди долара и ги подадох на студента по право. — Ето, вземете ги. Едната е за приятеля ви. Приемете ги като извънсъдебно споразумение.

Хвърлих чантата в багажника и отворих вратата на Джини, чието изражение се бе сменило от изумление с благоговение. Бях я спасил отново, поне тя така смяташе.