Кинжалът на Медичите [bg]

— Защо просто не дойде при мен? — попитах.

Арчи изригна:

— Дяволски си прав, да ме разтърсиш, да ме караш да взимам такива решения за една секунда. Съвсем се шашнах, не знаех дали да ти помагам, или сам да ти тегля куршума. Пратих ти пистолетите, нали? Дай ме под съд. Но какви ги приказваш? Кой е застрелян? Реб, ти ли си гръмнал някого?

— Не, ти беше! — викнах, а объркването ме глождеше като прегладняло псе.

— Друг път! Щях да помня, ако съм стрелял по някого.

— По същия начин отричаше, че си виждал Джини. Пет секунди по-късно си призна. Казвай, мътните те взели.

Арчи скокна от стола.

— Слушай — рязко заговори той — реших да ти помогна. Обадих се на един отдавнашен мой познайник. Прибрах патлаците на сигурно място. Проследих те, после се сбутах с нея, тикнах картичката в чантата й, прочетох две молитви и хванах самолета за вкъщи.

— Защо не тръгна след нас?

— Е, не го сторих. Ей така на. Нека Мойсей ми направи топките на кайма, ако лъжа. Клечах си в колибата в Биг Беър и два дни скърцах със зъби, тъй да знаеш. Не знам в какво сте се забъркали. Какво стана? Подпалиха ти бърлогата.

— Какво?

— Мили боже! — ахна Джини.

— Вчера къщата ти изгоря до основи.

Сърцето ми се вледени.

— О… Реб — промълви Арчи. — Джини, помогни ми. Ще вземе да припадне.

Стаята се смали и се отдалечи от мен. Плъзгах се надолу в някаква фуния. Мама гори. Кой ще я угаси? Къде е татко? Аз съм само едно хлапе.