Кинжалът на Медичите [bg]

— Нищо де. Мога да почакам, докато дойдеш. Сам ли ще пристигнеш?

Отговорих й отрицателно.

Попита ме дали ще водя някой близък. Това ме стресна. Нямах близки. Затворих очи и си представих рова, с който бях оградил живота си.

— Не — отвърнах.

— Добре — подхвана Мона. — На една крачка съм отвсякъде. Ако планираш да нощуваш, вземи си стая в мотела „Холистър“ в Литъл Ривър, оттатък Мендосино. Бих ти предложила канапето си, но последният гост, който спа на него, трудно се изправи.

„Холистър“ ми звучеше много познато, но не ми идваше наум защо.

— Кога е удобно да дойда?

— Утре. В единадесет. За пътя попитай собственика на мотела. Викат му Поп. Той ще те упъти.

Исках да добавя нещо, но не знаех какво.

— Мона… Съжалявам, че…

Прекъсна ме.

— Каквото и да те води при мен, все съм благодарна. Ще се видим утре.

После затвори.

Задържах слушалката до ухото си за миг, изненадан от успокоителния ефект от гласа й. Разтърках силно очи, а когато ги отворих, светът бе загубил отчетливите си очертания. Пак се бях отнесъл. По-добре.

Върнах се в стаята, където Арчи и Джини нетърпеливо ме очакваха.

— Искам пистолети, Арчи, от същите, с които ме снабди във Венеция.

Джини удари с длан по масата.

— Чакай малко!

— Какво? — попитах изненадан.

— Обзалагам се, че горе-долу по същия начин си ги поискал от Арчи и предния път.

Права беше. Мълчанието му го потвърждаваше.

— Пробвай пак, Реб — продължи Джини. — Този път с малко уважение. Може първо да ни кажеш свърза ли се с Мона.

— Говорих с нея.

— Сега опитай по-учтиво.

— Бих искал оръжие и да тръгваме. Чака ни път.

Обърнах се към Арчи.

— Извини ме, че съм рязък. Бих оценил жеста ти, ако ми заемеш някакви пистолети. За предпочитане същия модел като онези, с които ми услужи във Венеция.

Арчи се изправи.

— Зиг зауерите са проста работа. Колкото до минито, то бе специална изработка, получих го като бонус. Беше прототип. А ти, негоднико, се остави да ти го вземат.

— Ще си го върна.

— Бас държа — отвърна той и влезе в склада. След минута се върна с оръжията.

Докато запасвах патлаците, Арчи заговори.

— Този път идвам и аз.

— Не искам да се замесваш.

— Не искаш да се замесвам ли? Носиш пистолети, които аз продавам, за бога. Май достатъчно съм вътре.

— Арч, знам, че направи невъзможното за мен и продължаваш да ми помагаш. Искам да кажа… повече отколкото заслужавам. Много повече. Навярно не биваше днес да идвам тук.

— Какви ги приказваш? Изгориха къщата ти. Всевъзможни зли негодници обикалят тъдява.