Кинжалът на Медичите [bg]

— И каква е същината? — попита тя, а сълзите й рукнаха. — Осветли ме.

— Въпросът е правилно да разбереш Леонардо, Антония! Да осмислиш думите му! Знаеш, че са използвали неговия кон за скулптурата на Сфорца като мишена, после са разтопили бронза, за да отлеят гюлета. „Тайната вечеря“ години наред е висяла в конюшня, после върху нея са рисували дузина пъти. А ето, Леонардо е бил в Рим в двореца Белведере, огорчен до смърт, защото е знаел, че е най-великият гений в историята, а всички го пренебрегват. Създава най-удивителното творение, навярно за всички времена, а се налага да го крие от всички през целия си живот и след смъртта си. Не мога да допусна участта му да е като на онзи кон или на „Тайната вечеря“. Няма да позволя това да се случи. Леонардо е бил сам в противен, неотзивчив и жесток свят, комуто не можел да повери своя Кинжал. И ако оръжието е някъде там… в двореца Белведере, или където и да е… ако Леонардо е отбелязал местоположението му на тези страници, ще го намеря! Не възнамерявам да допусна някакъв гнусен милиардер и татуираният му лакей да заграбят с порочните си ръце творба на Леонардо. — Бях се разпалил и крачех из тясната луксозна кабина, като удрях с юмрук дланта си. — Или пък някакво сивокосо парвеню от „Гибралтар“, в чиито вени тече чай. Да вървят по дяволите всичките! Никой няма да използва Леонардо. Не и в този век, не и пред очите ми.

Спрях и сериозно я погледнах в насълзените очи.

— Нека, който открие Кинжала, го използва с благородна цел. Това бе намерението на баща ми. Сега е и мое. Аз съм „храбрият пътешественик“!

Ръцете ми отново затрепериха.

Джини отмести поглед от тях към лицето ми.

— Виждам, Роло Ебърхарт Барнет младши.

Извърнах се, поех дълбоко дъх, после бавно изрекох:

— С мен ли си или не? Заради Леонардо.

— Погледни ме — настоя тя.

Неохотно я послушах. Лампата на тавана на кабината хвърляше червеникави отблясъци върху тъмната й лъскава коса, докато реактивните двигатели бръмчаха в небесата. Джини преглътна, малката й адамова ябълка хлътна за миг, после се появи отново.

— С теб съм — отвърна тя. — Заради Леонардо. И заради теб.

— Добре тогава — отговорих. — Към Калифорния.