Дявол под прикритие

Д-р Кент се отби вчера и заяви, че Киър се възстановява изключително добре. Раната на гърба беше почти затворена, капацитетът на белите му дробове се нормализира и според Кент ребрата му щяха да се оправят напълно в рамките на шест до осем седмици.

Но преди Киър да успее да обсъди темата за тръгването си с някой от Чалънови, Фийби удари точно в целта.

— Време е да се връщам в Есекс — обяви тя една сутрин на масата за закуска. Усмивка на съжаление докосна устните й, когато погледна първо към Мерит, а после към Киър. — Беше прекрасно гостуване. Съжалявам, че свърши, но отсъствах достатъчно дълго.

Кингстън, който беше спрял насред отварянето на вестник, прие съобщението на дъщеря си леко навъсен.

— Майка ти се връща от Париж след броени дни. Не можеш ли да останеш дотогава?

— Липсват ми съпругът и синовете ми.

— Кажи им да дойдат тук.

Фийби подпря брадичка на ръката си и се усмихна на баща си.

— И кой ще управлява имението? Не, тръгвам днес следобед в три часа с експреса за Лондон, а след това в пет часа за Есекс. Вече поръчах на прислужницата да започне да събира багажа.

— Ще дойда с теб до Лондон, ако не възразяваш — каза Киър внезапно.

Тишина.

Усетил погледите на тримата върху себе си, Киър добави:

— Мога да пренощувам там и да тръгна за Глазгоу на следващата сутрин. — Той разтърка челюстта си, мълчаливо предизвиквайки някого да възрази.

— Може би ти се е изплъзнало от ума — коментира Кингстън кисело, — че онзи, който едва не те разпори на доковете в Южен Лондон все още не е заловен.

— Никой не знае, че съм оцелял при пожара в склада — изтъкна Киър. — Сега няма да ме преследват.

— Хрумвало ли ти е — възрази мрачно Кингстън, — че за връщането ти на Айли и запалването на дестилерията някой може да ги уведоми?

Киър се намръщи.

— Не мога да лежа тук с месеци, обут в копринени панталони, и да се тъпча с изискани блюда, докато животът ми се срива. Имам отговорност: бизнес, който трябва да се управлява, мъже, на които трябва да се плаща. Куче, което оставих на грижите на приятел. Не моля за разрешение.

— Чичо — намеси се Мерит с непроницаемо лице, — едва ли можем да го обвиняваме, че не иска ситуацията да продължава безкрайно.

— Не — съгласи се Кингстън, настанявайки се обратно в стола си, и хладнокръвно изгледа Киър. — Но се боя, че трябва да проявиш малко повече търпение и да останеш тук. Денят, в който се появиш в дестилерията си жив и здрав, със сигурност някой ще те ликвидира.

— Нека се опитат — наежи се Киър. — Мога да се защитя.

Херцогът изви подигравателно вежди.

— Впечатляващо. Само преди броени дни се радвахме, че можеш да пиеш през сламка. А сега явно си достатъчно добре за уличен бой.

Киър моментално стана враждебен.

— Знам как да се пазя.

— Това няма значение. Веднага щом мускулите на ръцете ти се уморят, лактите ти ще се отклонят навън и той ще се възползва.

— Какво разбират от бой богаташи като вас? Дори с пукнати ребра, както са сега, не можете да ме повалите.

Хладният поглед на по-възрастния мъж беше поглед на опитен лъв, предизвикван от нагло кутре. Той спокойно взе мелничка за подправки от масата и изсипа купчинка смлян черен пипер в средата на чинията на Киър.

Озадачен, Киър погледна надолу към него, докато нагоре се вдигаше сив прах. Носът му изтръпна и при следващото вдишване той кихна. Изгаряща болка прониза гръдния му кош.

— Ох! — Той се извърна от чинията и се преви на две. — Да те вземат мътните, задник такъв! — успя да произнесе.

Мерит скочи и се втурна към него, ръката й леко се докосна до гърба му.

— Да ти донеса ли лекарството? — попита тя с пропит от тревога глас.

Киър поклати глава. Като се хвана за ръба на масата той седна изправен и погледна Кингстън злобно.

Схванал мисълта му, херцогът отвърна на погледа без намек за извинение. Отблъсна се от масата.

— Ела с мен.

— За какво? — попита предпазливо Киър.

— Отиваме на разходка. — Устата на Кингстън се изкриви нетърпеливо, когато не последва отговор от Киър. — Разходка? Древен метод за придвижване, който се извършва чрез последователно повдигане и спускане на краката.