Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Бил е на шестдесет — отговорих.
За миг напрегнах мозъка си, разлиствайки наум историята на изкуството. Изведнъж ми хрумна.
— Боже! — възкликнах. — Леонардо е бил в Рим.
— Браво! — зарадва се тя и се плесна по бедрото. — През 1512 папа Лъв Десети наредил да извикат Леонардо във Ватикана. Главата на църквата бил син на Лоренцо де Медичи и искал да последва примера на баща си и да сложи началото на нова Златна ера за изкуството — само че в Рим, не във Флоренция, за да направи Рим столица на света, докато е папа. Но бил подвластен на удоволствията. Не го искали за папа и това подклаждало силно недоволство из цяла Италия. Дванадесет францискански монаси приели за свой дълг да пребродят страната, неуморно проповядвайки, че Лъв е Антихриста и ако го ръкоположат за папа, ще дойде краят на света. Отците оказали дълбоко въздействие върху отношението на италианците. Всички се чувствали обречени, включително и Леонардо.
Обзе ме вълнение.
— Ненаситността на могъщите поражда разруха — намесих се аз. — Е, знаем как се е чувствал, когато е пристигнал в Рим.
— Да. Това обяснява първата част от вчерашния превод. Нека добавим, че когато Леонардо отишъл в Рим, Лъв не му възложил нищо. Ето защо в тази част се казва „Защо не ме оставят да работя?“. Рафаело рисува „Атинската школа“, Браманте строи какво ли не, а Микеланджело твори в Сикстинската капела.
— Сигурно е страдал. Най-големият му съперник е получил каймака на поръчките.
— Вярно е — отвърна Джини. — Мразели са се. Микеланджело обвинявал Леонардо, че никога нищо не довежда докрай, а Леонардо твърдял, че Микеланджело не рисува професионално — независимо от Сикстинската капела.
— Именно — съгласих се аз. — Според Леонардо скулпторите са глупаци, които прахосват живота си, газейки до коляно из късчета мрамор, че приличат на хлебари или снежни човеци, докато художниците се движат с елегантни костюми.
— Излиза — продължи Джини — че на Леонардо, най-великия от всички, не му оставало друго, освен да прави дисекции за изследванията си по анатомия и на всичко отгоре папа Лъв му наредил да ги преустанови, понеже му се гадело от тях.
Изправих гръб досущ като Джини.
— Искаш да кажеш, че „онзи, който трябва да ме цени“ е папа Лъв?
— Точно така. Дали усещаш разочарованието на Леонардо. Съзнава, че Бог го е дарил с невероятен талант, повелил му е да го използва, а той не може да завърши делото си. Ярост, пламтяща като милиони свещи, Реб. Сега — промени темата тя, накланяйки се към мен, и образува с пръстите си нещо като къщичка. — Да имаш представа къде е отседнал Леонардо в Рим, когато е написал тези думи…, когато е сътворил Кръговете на истината?
Едновременно ми се искаше да я фрасна, защото ми вадеше душата, и да я разцелувам, че преведе страницата и разбираше какво означава.
— В двореца Белведере — сама си отговори Джини, плясвайки с ръце. — А знаеш ли къде се намира той?
Ухилих се и подръпнах мекото на ухото си.
— Дворецът Белведере е навръх хълма Ватикан.
— Ти си моят герой — обяви тя и задържа погледа ми.
— Излиза — покашлях се — че щом Леонардо е живял в двореца Белведере, ще се насочим към мястото, където може да се намира кинжалът.
— Това е най-доброто, което мога да предположа.
— Добре свършена работа.
— Знам. А не е ли леко неуместно точно в този момент да летим към Калифорния? Пътуваме в погрешната посока, Реб!
Тя скокна от мястото си и тръгна към кабината.
— Кажи на Драко да обърне веднага!
Сграбчих ръката й.
— В никакъв случай!
— Какви ги приказваш?
— Въобразяваш си, че изживяваш звездния си миг.
— Не се дръж снизходително. Водиш ме в Калифорния, а не в Рим. Луд ли си?
— Джини — сопнах се, като продължавах да стискам ръката й — представи си, че сме във Ватикана. И какво? „Извинете ме, Ваше Светейшество, отложете месата, че да потърсим под църковните пейки Кинжала на Медичите. И по възможност не казвайте никому, че сме тук, защото цяла Европа се е втурнала да ни хване или убие, или и двете.“
Лицето на Джини изгуби цвета си. Тя се сви обратно на седалката.
— Да, трябва да се върнем там — продължих аз — но не преди да разгадаем Кръговете на истината. Те ще ни разкрият къде и как е съхранен.