Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Тук свършваше страницата. Гризелдис я обърна, задъхана от любопитство. Следваше това, което търсеше: описание на скритите шкафове в стената и тайните врати.
Ала по-нататък фразата се прекъсваше и повече не се говореше за кръглата кула. Гризелдис запрелиства отново, прочете последните думи и обърна пак страницата.
„Тук липсва нещо — помисли си тя. — Няма го описанието на тайните входове“. Погледна между страниците: там имаше следа от откъснат лист. С ножче бе изрязана важна част от хрониката.
Кой бе откраднал подробностите за тия тайници? Не са ли същите ръце, които наляха отрова в чашата на графинята? Ръцете на Беата?
Би било опасно от нейна страна. Откъсването на този лист би било сериозна улика против нея. Тя е прочела хрониката от начало до край. Разбрала е за съществуването на стенните отвори и се е възползвала в името на престъпното си намерение.
Изведнъж вратата се отвори с трясък. Влезе контеса Беата. Гризелдис нададе изплашен вик.
— Какво правите тук? Кой ви позволи да пипате хрониката? — попита тя.
— Господин графът — отвърна Гризелдис, като се опита да запази хладнокръвие.
— Ах, господин графът! Не намирате ли, че той твърде много ви позволява? Странно какво доверие е оказал на една обикновена възпитателка в дома му. И как би се отървал от глупавото ви натрапничество? Значи се интересувате от историята на тази къща?
— Да — отвърна Гризелдис, като призова всичката си гордост да бъде спокойна и твърда.
— Но вашето любопитство минава всички граници, уважаема госпожице. Хрониката на Тройенфелз е предназначена само за членовете на тази фамилия и моят братовчед не би трябвало да ви позволява без мое знание. И аз съм член на фамилията.
— Моля да ме извините. Щом вие не желаете това, няма да се ровя повече.
— Ще поговоря с графа за вашия интерес, а за сега книгата ще бъде заключена.
Контеса Беата грабна отворената книга, хвърли един поглед и забеляза на кое място е отворена. Лицето й придоби страшно изражение. Гризелдис побягна от уплаха. Стори й се, че контесата бе готова да я халоса с дебелия том. Тя наистина направи едно движение, сякаш да замери с книгата Гризелдис, която обаче бе вече избягала.
Контесата рухна на едно кресло; книгата падна на земята. Жената дълго седя, сякаш търсеше сили, за да се изправи. Най-после затвори книгата в шкафа и произнесе през тежка въздишка:
— Безполезно е вече.
На лицето й бе изписано каменно спокойствие и някаква сурова решителност.
Сутринта се бе уверила, че братовчед й обича Гризелдис Фон Ронах. И тя е безумно влюбена в него. Омразата й избуя неудържима и смъртоносна; тя не би се спряла пред нищо, за да отмъсти. Излезе от библиотеката и се насочи към кабинета на граф Харо.
— Искал си да говориш с мен, Харо? — каза тя с пресипнал мъртъв глас.
— Изглеждаш много разстроена?
— Да не говорим за това.
— Беата, много съм загрижен за теб. Бих искал да ти помогна. Правя ти едно предложение. Твоето пребиваване в Тройенфелз не ти се отразява добре. Затова ти предлагам да отидеш другаде. Можеш да се заселиш, където пожелаеш. С удоволствие ще ти отпусна една по-голяма сума, ще ти изплащам годишна рента. Може би ще избереш някой голям град. Расла си в град, там ще имаш развлечения. Естествено аз не снемам грижата от себе си.
Говореше й, обзет от неприятното чувство, че й причинява болка. Но по-добре е да стои по-далеч от него.
Беата се взря в него с помрачени от болка очи.
— Ти, ти ме прогонваш от Тройенфелз? Посочваш ми вратата?! — изтръгна се глухо стенание от гърдите й.
Той взе ръката й: тя бе леденостудена, безжизнена.
— По-добре е да си отидеш, Беата. Тежи ми, като гледам как страдаш — каза Харо, покъртен от израза на очите й.
Изведнъж тя се хвърли в краката му, грабна ръката му и я целуна.
— Харо, имай милост! Аз те обичам! Аз загивам от тази любов!
Той й помогна да стане от пода; тя опита да се вкопчи отново в него, но той не й позволи.
— Дълбоко съжалявам, Беата. За това и трябва да си отидеш. Не мога да ти помогна. Никога не съм направил каквото и да било, за да събудя тази любов. Бедна Беата, иди сега в стаята си и обмисли моето предложение. Ако вземеш някакво решение, обади ми се.
Тя се изправи и се огледа така, както осъденият гледа палача си. Устните й мърдаха, искаше нещо да каже, но нито една дума не излезе от тях. После се обърна и напусна кабинета. В очите й гореше безумие. Отиде в стаята си. Легна на килима и простена като ранено животно.