Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
С олекнало сърце напусна залата на прадедите и отиде да я облекат. Когато след малко, под ръка, годениците се показаха пред гостите, от младата двойка се излъчваше такова щастие, че всички затаиха дъх.
Граф Харо и неговата млада съпруга заживяха в тишина и разбирателство.
— Понякога ме обхваща страх… толкова много щастие — каза му веднъж Гризелдис.
Той я привлече към себе си, погледна я в грейналите очи.
— Може би трябва да принеса някакъв голям дар, за да омилостивя боговете.
Но съдбата пожела друго.
Още не бе отминала и година, откакто Гризелдис и граф Харо се бяха оженили, когато избухна война. Тя въвлече повечето европейски страни в едно общо страдание. Като запасен офицер граф Харо трябваше веднага да се нареди под знамената. Гризелдис копнееше по него, държеше се мъжествено и очакваше завръщането му. Небето възнагради нейното търпение. Граф Харо премина през всички опасности и ужаси на пожара. Когато му се удаваше възможност, той си идваше в отпуск, за да види своята Гризелдис и малката си дъщеря. За Коледа на 1915 година се завърна в отпуск, изпълнен с трескаво нетърпение и копнеж. Насреща му идваше неговата млада жена. Тя беше малко бледа, но безкрайно мила и нежна. В ръцете си държеше бебе, завито в бели дантели. Това беше наследникът, невръстният граф Ханс Харо фон Тройенфелз.
Малката Гилда ликуваща скачаше около баща си.
— Татко, татко, аз си имам малко братче. Искаш ли да го видиш? Графът прегърна своето голямо щастие с двете си ръце: младата си жена и двете си деца. После той разказваше:
— Колко се страхувах за теб, мила. Когато Ханс се е раждал, аз се озовах под дъжд от куршуми. Нямах време да мисля за теб. Когато се върнах в траншеите с уморените до смърт войници, дадоха ми телеграмата от Гролман:
Графиня Гризелдис се сдоби със здраво момченце.
От радост изкрещях толкова високо, че всички ме изгледаха уплашени. Смеех се и крещях като обезумял под оръдейните залпове: „Хей, сине мой, поздравявам те!“
След като изтикахме неприятеля от страшния участък, аз поисках отпуск. И ето ме при вас, поел щастието в ръцете си. Моят син се роди в съдбоносно тежко време, моя мила Гризелдис. Толкова тревоги и страдания изпитах, че не можех да бъда при теб в критични часове. Но знаех, че леля Агнес и Тили са край теб. На Тили нося много сърдечни поздрави от съпруга й, който засега е здрав и вън от опасност.
— Слава богу!
Тя отпусна глава на гърдите му.
— Кога ще настъпи мир? Няма ли да свърши това ужасно шествие на смъртта?
— Само Бог знае… Чакат ни още тежки битки, но те ще минат. Все някой ден ще сложим ножовете си в ножниците и ще се приберем при семействата си. И отново ще бъдем спокойни и доволни.
Граф Харо взе своя син на ръце и го вдигна високо.
— Ще пораснеш истински мъж, сине мой. Оръдията пяха твоята приспивна песен!
— Искам да израсне щастлив човек, мили мой — каза Гризелдис.
Отпускарят въздъхна:
— Толкова щастлив, колкото е и баща му окрилен от твоята необикновена любов, моя скъпа Гризелдис.