Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Най-после се реши да дойдеш у нас?
— Не идвам на гости, Фриц. Госпожица Гризелдис Фон Ронах идвала ли е днес в Далхайм?
Баронът го погледна учуден.
— Не, Харо, не е идвала у нас. Но какво ще търси тук?
— Не знам, Фриц. Съобщиха ми, че госпожица Фон Ронах поискала позволение от Беата да отсъства и тръгне за Далхайм. Това ми се стори странно, понеже без мое позволение тя не излиза от Тройенфелз. Защо е тръгнала пеша, когато имам кола?
— Странно наистина — въздъхна баронът.
— Искам да ти призная как стоят работите, Фриц. Госпожица Фон Ронах се въодушеви от желание и вяра да докаже моята невинност. Изглежда, че тя има някакви улики, които още не ми е поверила. Трогателно е нейното старание, но страх ме е, че и тя не ще открие това, което толкова много прозорливи хора се опитаха да разберат. Трябва да знаеш, аз обичам това младо момиче и след дълга борба със себе си, реших да поискам ръката й. И тя ми призна, че ме обича, но не ми даде решителен отговор. Смята, че за сега не бива да се обвързваме. Бои се, че след като бъда реабилитиран, мога да се разколебая в намерението си да се оженя за нея, обикновената възпитателка. Няма защо да те уверявам, че каквото и да стане, аз ще я направя своя жена. Трябваше да й дам срок от четири седмици. Тя се надяваше да докаже през това време моята невинност. И ето изведнъж изчезна, сякаш в земята потъна. Мислех, че е дошла в Далхайм да те пита нещо…
— Напълно те разбирам, Харо, но за съжаление госпожица Фон Ронах не е идвала у дома. Казала е, че ще бъде в Далхайм, може би, за да скрие истинските си намерения.
— Имам чувството, че е изпаднала в беда.
— Изглежда, че госпожица Фон Ронах е много енергична млада жена, която добре знае какво иска. Няма защо да се безпокоиш за нея. Мисля, че тя много добре знае какво върши. Може би наистина ще успее да докаже невинността ти. Жените имат по-верен усет от нас, а любовта им помага да постигнат това, което нам се струва невъзможно.
— Иска ми се да е истина, Фриц. Ще препусна обратно към замъка.
— Позволи ми от сърце да те поздравя за чудесния избор. Мисля, че си извадил голям късмет.
— Да, уверен съм.
— И сега ще ти разкрия една тайна. Аз се запознах с госпожица Фон Ронах, преди да ми я представиш.
— Ти я познаваше?
— Да. Ще ти доверя нещо, което тя не би желала да узнаеш, но знам, че ще те зарадва. Тя много силно се застъпи за теб, накара ме да те потърся.
— Не може да бъде!
Баронът обаче разказа за срещата на Гризелдис и Тили в гората, където и той се запознал с възпитателката.
— Тили ми каза на връщане към дома: „Фриц, когато една жена толкова дръзко се застъпва за някой мъж, това значи, че го обича. Гризелдис е подарила сърцето си на граф Тройенфелз. Той трябва да е достоен човек, иначе Гризелдис не би го обикнала.“
Граф Харо се усмихна.
— Благодаря ти, Фриц. Да, Гризелдис не обича да говори за добрините, които прави.
— Надявам се, че това признание не омаловажава моето решение. Тя просто ми помогна да надвия моята нерешителност.
Графът му протегна ръка и пришпори коня.
Когато стигна замъка, първият му въпрос беше дошла ли си е госпожица Фон Ронах. Но никой не бе я виждал.
Влезе в стаята на дъщеря си. Анриет я бе сложила да спи, но Гилда не затваряше очи. Искаше Гризелдис и баща си. Той я успокои с несигурен глас. Стоя до детето, докато заспи; после тръгна да обикаля замъка. Нийде не съзря каквато и да било следа от момичето. Имаше предчувствието, че нещастието го дебне.
Угрижен се отправи към стаята на Беата. Не му беше приятно, че ще я смути; знаеше колко тежки часове преживява. Ала не можеше да чака.
Потропа на вратата, но не получи отговор. Изглежда, Беата бе дълбоко заспала. Или не искаше да отговаря, за да не го види още веднъж? Може би се срамуваше от признанието, което му направи. Той пак слезе долу.
Самотен седна на масата. Яденето не му се услади. Скочи и отново се заразхожда из стаите. Изведнъж му хрумна една догадка: Гризелдис навярно е напуснала завинаги замъка; по незнайни причини е отказала да стане негова жена.
Не, тя не би заминала, без да му даде някакво обяснение. Изпрати Берта в стаята на госпожица Фон Ронах. Може би е оставила някакво писмо? Берта се върна развълнувана.
— Не е напускала замъка, не е далеч — каза слугинята. — Не си е сложила нито шапка, нито пък е взела горна дреха. Всичките й неща са тук.
Графът въздъхна облекчено. Страхът, че Гризелдис може да е избягала от него, го влудяваше. Но къде бе отишла тогава?
Главата му се пръскаше от най-различни предположения. Изведнъж се сети за кулата. Може би е там? Дали не й се е случило някакво нещастие? Може да е паднала по стълбите и безпомощна, изоставена, да лежи там.