Тайната на замъка Тройенфелз

Той се бореше със себе си. Как да даде израз на любовта си? Да я помоли да му стане жена? Ако тя се съгласи, животът му ще се промени.

Гризелдис се изправи пред него. Със смутен глас каза:

— Бих искала да ви помоля за един разговор, господин граф. Имам да ви съобщя нещо, но без свидетели. Дори не и тук, в замъка.

— Толкова ли е тайно, госпожице Фон Ронах?

— Да, господин граф. Бихте ли ми казали къде и кога можем да говорим?

Очите му искряха. Какво искаше да му довери?

— Ако нямате нищо против, може и в моя кабинет. Ще се погрижа никой да не подслушва.

— Не, не бива никой да подозира, че имам да приказвам нещо специално с вас.

— Тогава в павилиона? Ще пратим Гелда на поляната.

— Да, така може. Благодаря ви.

Веднага след закуска Гризелдис и Гилда, както обикновено, отидоха на урок в парка.

Гризелдис трябваше да прояви усилие да не се разсейва, като преподава. Тя неспокойно поглеждаше за граф Харо към замъка.

Най-после високата му фигура се появи иззад дърветата. Прекъсна урока. Гилда изтича да посрещне баща си. Ръка за ръка дойдоха в павилиона. Учителката прибираше книгите. Граф Харо застана до нея.

— Не бях спокоен, госпожице Фон Ронах, затова тръгнах по-рано. През ума ми мина какво ли не. Реших: иска навярно да напусне замъка — каза той.

— Не съм и помисляла подобно нещо. Друго ми тежи на сърцето.

— Щом няма да си отидете, значи всичко е наред — промълви той.

Тя се обърна към Гилда.

— Искаш ли пак да плетем венци, мила?

— О, чудесно! — плесна с ръце детето.

— Тогава трябва да набереш много цветя. Ето ти кошница, нареждай ги в нея. Да бъдат с дълги дръжки, имаш време. Потърси най-хубавите цветя.

Гилда грабна кошничката и побягна към поляната. Граф Харо седна до масата срещу Гризелдис.

— И така госпожице Фон Ронах, можем да говорим без свидетели. Никой не ще ни пречи тук. Не ме измъчвайте повече. Какво искате да ми кажете? Знам, че не бихте поискали този разговор без сериозни причини.

Гризелдис седна на мястото си. Масата остана между тях.

— Това, което ще ви кажа, е много важно за вас. Но преди да заговоря, моля ви да ми дадете честната си дума, че ще запазите в тайна, което чуете и видите, дори да ви се стори глупаво.

— Имате честната ми дума — отвърна графът.

Гризелдис се огледа — не, няма никой наоколо. Надникна в храстите около павилиона. После извади кутийката с пръстена от пазвата си.

— Изгубеният пръстен! — извика той изненадан и го взе.

— Същият ли, който покойната ви съпруга е подарила на контеса Беата и които тя е изгубила в деня на нейната смърт? — запита Гризелдис.

— Да, същият е.

— Ето тоя пръстен аз видях насън. Преди не съм го виждала.

Погледна я замислен.

— Чудно наистина. И как попадна у вас?

— Намерих го.

— Къде?

— Там, където моят сън посочи. Имам причини да не ви казвам това място засега.

— Уважавам тези причини, без да ги знам. Във всеки случай братовчедка ми ще бъде много доволна.

Гризелдис подскочи.

— Тя не трябва да знае още, господин граф!

— Но защо? — попита я той изненадан.

— Днес не бива да ви казвам… Да, господин граф. Моля да запазите пръстена и да не го показвате никому.

— Не ви разбирам.

— Още не съм в състояние да ви дам задоволителен отговор. Бих го скрила, но няма къде. Биха могли да го намерят у мен и тогава ще ме обвинят, че укривам чужда вещ.

Той се усмихна.

— И кой би могъл да ви отправи подобно обвинение?

— Вие не, господин граф. Но сам знаете колко лесно един невинен може да бъде озлочестен. Затова ви моля да пазите добре този пръстен.

— Добре, имате думата ми — каза той и грижливо прибра пръстена в джоба си.

— И не забравяйте, че никой не трябва да знае нищо за него. Дори неговата притежателка.

— Дадох ви моята честна дума. Но защо забулвате всичко в тайна?

— Насън вашата покойна съпруга ми показа този пръстен. По-рано не съм отдавала значение на сънищата, но този път… Една сила ме застави да търся.

Той я погледна замислен.

— Вярвам във всичко, което правите, колкото и странно да изглежда.

— Да, това граничи с чудесата. Казват, че душата на убития не намирала покои, докато убиецът не бъде заловен.

Чувствам, че над мен стои някаква сила, която ме кара да върша неща, които преди никога не бях вършила. Трябва да изпълня една задача, която още не е завършена.

— Но каква е вашата задача?

— Трябва да докажа вашата невинност, господин граф — каза тя с овладян глас.

Той я погледна с нежно доверие, наведе се над масата и взе ръката й.

— Едва ли ще успеете. Аз опитах всичко, за да хвърля светлина в този мрак. И кое ви кара да доказвате моята невинност?

— Не знам. Знам само, че докрай трябва да извървя пътя, по който съм тръгнала. И тоя път ще ме доведе до истината — каза тихо, но твърдо.

Той привлече ръката й към себе си. Тя неволно се опита да освободи ръката си, но той я държеше здраво.

— Не ме отбягвайте, скъпа Гризелдис. Дълго се борих със себе си, но вече ще ви призная: сърцето ми бие за вас, вашият образ изпълва цялото ми същество така, че забравям своята мъка. Отрекох си правото да протегна ръка към това щастие, но днес сутринта се запитах: „Защо не оставиш Гризелдис да реши може ли да стане твоя жена, готова ли е да понася заедно с теб каквото ти е отредила съдбата?“ Гризелдис, аз ви обичам от сърце.

Те се погледнаха в очите като хора, чийто души са устремени една към друга.

Гризелдис го изслуша, занемяла от щастие. Бе изгубила дар слово, само очите й проникваха в него и осветяваха сърцето му. Пое дъх и залепи лице в протегнатата му ръка. Колко хубаво бе да заспи, да забрави… Стоя няколко мига така със затворени очи, после изведнъж вдигна глава и впи огнен поглед в човека до себе си.

— Ще бъда искрена: аз ви обикнах още в ордена „Св. Мария“… влюбих се във вашия портрет. И когато за пръв път се изправих пред вас, вече знаех, че съдбата ми е решена; че моят живот има само такава цена, каквато вие бихте му дали. Моето съпричастие към вашата съдба, не бе нищо друго, освен любов. Цялото ми същество бе съсредоточено в едно — желанието да ви служа, да ви помогна. Поривът да защитя невинността ви омилостиви небето. Колко щастлива щях да бъда, ако можех да стана майка на Гилда, която обичам като свое дете. И все пак, да направите една крачка, за която може би утре ще съжалявате? Днес сте самотен и изолиран, за това аз представлявам нещо за вас. Но когато един ден се върнете във вашия свят, когато отново станете знатният граф Тройенфелз, който ще може да избира между светските красавици, тогава вече моето място ще бъде другаде… Няма ли да се разкаете, че сте избрали за жена бедната възпитателка на вашата дъщеря?

Той целуна ръката й с всеотдайна нежност.

— Моя приказна принцесо, защо мъчиш и мен и себе си?

Замечтана усмивка озари лицето й. Тази усмивка го очарова. Тя бе опиянена от признанието му.

— Обещавам — каза тя. — Аз съм ваша, мили мой.

Той хвана двете и ръце и няколко пъти ги целуна.

— Гризелдис, моя светлина, мое слънце — зашепна.