Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Ела — хвана и двете й ръце с неудържима нежност.
— Дойдох по работа. Ще си отида колкото е възможно по-скоро. Моля покажете ми тайното чекмедже на писалищната маса, където сте държали отровата. След следствието то вече не е тайна.
Сериозността, изписана по лицето й, го порази.
— Не, но дори и да беше тайна, тя нямаше да е за теб, Гризелдис.
Той отиде до писалищната маса и натисна едно скрито бутонче. Чекмеджето се отвори. Младата жена погледна вътре. Там се намираше стъкленицата с увехналия венец, който тя бе свила на графа.
Той посочи венеца:
— Виж, надявам се твоят венец да обезсили проклятието, което ми дойде от тази стъкленица.
— Гилда всяка вечер произнася своята молитва на венеца.
Той кимна с глава.
— И тя гласи: „Дядо Боже, направи моя мил татко щастлив и горд!“ Мисля, че тази молитва вече дава своите благотворни резултати, скъпа Гризелдис.
— Чакам всички сенки във вашия живот да изчезнат. Мога ли да разгледам стъкленицата?
— Разбира се. По нея няма и следа от отровата.
Тя взе стъкленицата и почна да я оглежда.
— Пълна ли бе със смъртоносната отрова?
— Когато я купих — да. После, когато я показах на жена си и приятеля си, беше ето до тази черта. Оттогава не я и погледнах до момента, когато я предадох на следователя. Тогава тя беше пълна само две трети.
— Значи междувременно някой е отлял от отровата?
— Да, но кой?
— Количеството, което липсваше, достатъчно ли е да убие човек?
— Съдържанието на цялото шише е достатъчно да погуби сто души. Две капки от него стигнаха, за да отровя без всякакви болки едно старо ловджийско куче. Можете да попитате контеса Беата, тя присъства на тази сцена.
— Кога беше това? Преди да покажете стъкленицата на графинята ли?
— Преди това.
— И вие смятате, че графиня Алис е взела от отровата? Как е отворила това чекмедже?
— Много съм мислил над това… докато случаят ме наведе на една следа. Моля идете за малко в съседната стая, до вратата. Оттам погледнете в това огледало.
Той я отведе в стаята и се върна в кабинета. Отвори тайното чекмедже на писалището и остави вътре стъкленицата и увехналия венец. После се обърна и кимна на образа на Гризелдис, отразен в огледалото.
Тя се върна при него съвсем бледа.
— Издебнала ви е, когато сте отваряли чекмеджето.
— Да. И това е единственият укор, който мога да си отправя в случая, че не съм опазил тайната от шпиони. Сигурно моята жена не е намирала покой, докато я узнае. Издебнала ме е същата нощ, когато показах стъкленицата. До смъртта й не съм отварял това чекмедже. Попитах Беата дали през онази нощ Алис не е напускала стаята си, но тя ми отговори, че не знае. Била извикана по някаква работа.
— Сега трябва да си отида. Благодаря ви.
Той я погледна усмихнат.
— Доволен ли е моят малък Шерлок Холмс от огледа.
Тя знаеше, че той не гледа сериозно на нейните старания да хвърли светлина в тази тъмна загадка, но сега беше доволна от това недоверие; по този начин му спестяваше излишни вълнения.
— Да, доволна съм — каза тя.
Той хвана ръката й, целуна я нежно.
— Довиждане на обяд — каза тя и излезе.
Мислите й трескаво работеха и все по-нататък и по-нататък тя разплиташе конеца, който скоро щеше да стигне до своя край, когато щеше да открие истинския убиец на графиня Алис.
Веднага след като Гилда си легна за след обедната почивка, Гризелдис отиде в библиотеката. Тя взе от посочения й от графа шкаф дебелата и подвързана с кожа хроника, чийто листа бяха пожълтели. Сложи я на масата и се зачете, без да сяда.
Страниците бяха изписани с различни почерци; началото на хрониката беше от 1220 година.
Първите страници прехвърли бегло. Търсеше името на граф Ханс Йоханес фон Тройенфелз, който построил кръглата кула. По-рано в хрониката не би могло да се спомене нищо за тайната връзка между кулата и замъка.
След кратко търсене намери това име: граф Ханс Йоханес фон Тройенфелз, роден на 19 октомври 1614 година, умрял на 13 януари 1678 година. Гризелдис бавно започна да чете това, което самият граф Ханс Йоханес бе записал със собствената си ръка. Кулата била построена за алхимически и астрономически изследвания и наблюдения на графа. Той решил да си устрои това спокойно място за работа, без да бъде смущаван дори от любимата си съпруга. Затова кулата била съвсем изолирана без връзка със замъка. Но жена му била огорчена от постъпката му. И той отстъпил — накарал да отворят два входа през дебелите стени за връзка между замъка и кулата. Тези входове обаче така се затваряли, че младата съпруга лесно не можела да го намери, за да смущава заниманията му. Но иззад вратите той можел да разговаря с нея. Хроника съобщаваше: „Понякога в тези скрити кътчета разменяхме някоя и друга целувка с жена ми, макар тия целувки да бяха доста мъчни, щото аз трябва да стоя прав върху стол, за да мога да я прегърна.“