Тайната на замъка Тройенфелз

— Но каква е вашата задача?

— Трябва да докажа вашата невинност, господин граф — каза тя с овладян глас.

Той я погледна с нежно доверие, наведе се над масата и взе ръката й.

— Едва ли ще успеете. Аз опитах всичко, за да хвърля светлина в този мрак. И кое ви кара да доказвате моята невинност?

— Не знам. Знам само, че докрай трябва да извървя пътя, по който съм тръгнала. И тоя път ще ме доведе до истината — каза тихо, но твърдо.

Той привлече ръката й към себе си. Тя неволно се опита да освободи ръката си, но той я държеше здраво.

— Не ме отбягвайте, скъпа Гризелдис. Дълго се борих със себе си, но вече ще ви призная: сърцето ми бие за вас, вашият образ изпълва цялото ми същество така, че забравям своята мъка. Отрекох си правото да протегна ръка към това щастие, но днес сутринта се запитах: „Защо не оставиш Гризелдис да реши може ли да стане твоя жена, готова ли е да понася заедно с теб каквото ти е отредила съдбата?“ Гризелдис, аз ви обичам от сърце.

Те се погледнаха в очите като хора, чийто души са устремени една към друга.

Гризелдис го изслуша, занемяла от щастие. Бе изгубила дар слово, само очите й проникваха в него и осветяваха сърцето му. Пое дъх и залепи лице в протегнатата му ръка. Колко хубаво бе да заспи, да забрави… Стоя няколко мига така със затворени очи, после изведнъж вдигна глава и впи огнен поглед в човека до себе си.

— Ще бъда искрена: аз ви обикнах още в ордена „Св. Мария“… влюбих се във вашия портрет. И когато за пръв път се изправих пред вас, вече знаех, че съдбата ми е решена; че моят живот има само такава цена, каквато вие бихте му дали. Моето съпричастие към вашата съдба, не бе нищо друго, освен любов. Цялото ми същество бе съсредоточено в едно — желанието да ви служа, да ви помогна. Поривът да защитя невинността ви омилостиви небето. Колко щастлива щях да бъда, ако можех да стана майка на Гилда, която обичам като свое дете. И все пак, да направите една крачка, за която може би утре ще съжалявате? Днес сте самотен и изолиран, за това аз представлявам нещо за вас. Но когато един ден се върнете във вашия свят, когато отново станете знатният граф Тройенфелз, който ще може да избира между светските красавици, тогава вече моето място ще бъде другаде… Няма ли да се разкаете, че сте избрали за жена бедната възпитателка на вашата дъщеря?

Той целуна ръката й с всеотдайна нежност.

— Моя приказна принцесо, защо мъчиш и мен и себе си?

Замечтана усмивка озари лицето й. Тази усмивка го очарова. Тя бе опиянена от признанието му.

— Обещавам — каза тя. — Аз съм ваша, мили мой.

Той хвана двете и ръце и няколко пъти ги целуна.

— Гризелдис, моя светлина, мое слънце — зашепна.