Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
От състезание сега ще преминем към обзалагане, което от своя страна е тясно свързано с вярата. В юридическите процедури елементът обзалагане се проявява по два начина. Първият е следният: основната фигура в съдебния спор прави залог в подкрепа на своята правота, т.е. чрез предлагане на залог, gage, vadium, предизвиква противника да защити своята позиция. Английското право е познавало (до XIX в. включително) две процедурни форми за граждански дела, наричани wager, което буквално означава обзалагане. Едната, wager of battle, представлява предложение за съдебен двубой, другата — wager of law, представлява поемане на задължение да се положи в определен ден клетва за невинност. Макар тези форми вече да не се практикуват от много време, те са отменени едва през 1819 и 1833 г.152 Самият съдебен процес има характер на обзалагане, но заедно с него се появява и обичаят зрителите да се обзалагат относно изхода на делото в прекия смисъл на думата. В Англия, доколкото можем да съдим, все още се практикува да се залага относно изхода на дадено съдебно дело. По време на съдебния процес, воден срещу Ана Болейн и нейните съучастници, под влияние на добрата защита на нейния брат Рочфорд са обзалагали едно срещу десет в полза на оправдателна присъда. В Абисиния обзалагания относно съдебното решение са били общоприети и са се сключвали по време на съдебните заседания между показанията на свидетелите и защитната реч.153
Ние разграничаваме три игрови форми в протичането на съдебния процес: хазартна игра, състезание или залагане и словесна схватка. Колкото до последното, то съдебният процес си остава едно словесно сражение, даже когато с развитието на цивилизацията загубва изцяло или частично, действително или привидно своите игрови качества. За нашите разглеждания ще ни бъде достатъчно да се заемем само с древния етап на словесния двубой, където от основно значение са остротата и точността на обидите, а не точно претегляните от юридическа гледна точка аргументи. В този случай агоналният елемент се състои почти изцяло в стремежа за превъзходство над противника в избрани обиди, в стремежа да се остане господар на положението. За състезания в обиди като социална дейност в името на чест и престиж вече говорихме по-горе, когато разглеждахме: psogos, iambos, mofakhara, mannjafnadr и т.н. Преходът от joute de jactance към състезания в обиди като съдебен процес не е ясно очертан. Всичко това ще се изясни, когато разгледаме един от най-забележителните факти, отнасящи се до връзката между игра и култура, по-точно състезанията по биене на барабани или надпявания при ескимосите от Гренландия. В този още жив или поне доскоро жив обичай срещаме положение, при което културната функция, наречена правосъдие, още не се е отделила от сферата и характера на играта.154
Когато ескимос има оплакване срещу друг ескимос, той го предизвиква на състезание по биене на барабан или надпяване (Irommesang, drum-match, drum-dance, song-contest). Племето или кланът се събират като на празник, облечени в най-хубавите си дрехи и в добро настроение. Двамата противници се състезават в пеене на обидни за другия песни, в които описват грешките и престъпленията на противника. Всичко това е придружено с биене на барабан. При това не се прави някаква разлика между обосновани обвинения, смешна сатира или гнусна клевета. Примерно певецът изброява всички хора, изядени от жената и тъщата на противника по време на глад, при което присъстващите го вземали толкова на сериозно, че се просълзявали. Пеенето се придружава с физическо мъчение и насилие: душене и дишане под носа на противника, удряне на челата, пробождане на бузите, връзване на кол. Всичко това обвиняемият трябва да изтърпи с изключително спокойствие и даже с подигравателен смях. Зрителите пеят заедно припевите на песните, ръкопляскат и насъскват двете страни една срещу друга, някои спят през това време. По време на почивките двата противникови лагера се отнасят приятелски един към друг. Един такъв двубой може да продължи с години, като междувременно противниците измислят нови песни и извършват нови престъпления. Накрая присъстващите решават кой трябва да бъде определен за победител. В някои случаи след приключване на двубоя приятелските отношения се възобновяват отново, но се случва някое семейство да отклони дружбата поради позора от поражението. Някой може да участва едновременно в няколко състезания по биене на барабан. Жените също участват в състезанието.
152
Blackstone, Commentaries, ed. Kerr, III, p. 337 sq.
153
Enno Littmann, Abessinien, Hamburg, 1935, p. 86.
154
Thalbitzer, The Ammassalik Eskimo, Meddelelser om Gronland b. 39, 1914; Birket Smith, The Caribou Eskimo’s, Kopenhagen 1929. Knud Rasmussen. Fra Gronland til Stille Havet, III, 1925 1926; The Netslik Eskimo, Report of the Fifth Thule Expedition, 1912 1914, VIII, I, 2; Herbert Konig, Der Rechtsbruch und sein Ausgleich bei den Eskimos, Anthropos, XIX XX, 19245.