![Маската на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/3/maskata-na-smrtta-bg-download.jpg)
Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
— Как виждаш този център?
— Като топка… Златна топка.
— Можеш ли да преместиш топката надолу? Още по-надолу… А сега през пръстите на краката — навън? Точно така. Бутай, бутай. — Мей издаде едва чуто стенание. — А сега я върни назад и я избутай нагоре.
И така, няколко пъти поред Мей движеше центъра нагоре-надолу по тялото си и вън от него, докато то се превърна от малка топка в обемист златист предмет, който се залепи за стената подобно на балон, пълнен с хелий. После, очевидно освободена, топката полетя навън. За кратко Мей постоя над покрива, на Господарската къща, огледа околността и продължи нататък.
— Къде си, Мей?
Къде ли е наистина? Предметите под нея се нижеха много бързо. Гори, планини, каменисти местности. Ето и няколко палатки в кръг около високи каменни стени. Тя се спусна надолу и видя, че едната е значително по-голяма от другите.
— Какво има в нея?
Мей съзря мъже в туники. Очевидно пируваха — смееха се, наливаха се с вино и си подвикваха шумно. Кучетата в краката им се бореха за подхвърлени мръвки и кокали. В центъра на карето от маси певец, който си акомпанираше на малък барабан, се опитваше да надвика шума.
В палатката миришеше силно на препечена мазнина и изпотени мъже. Дегустаторът на Генерала тъкмо бе отхапал единия край от парче печено мечешко месо. Преглътна и върна останалата част в блюдото. Подадоха му да отпие от току-що отворен мех с вино. Прислужникът на Генерала поемаше блюдата от дегустатора и ги нареждаше в редица. Смяташе се, че има отрови, които действат след време, и трябва да се изчака.
В това време Генералът привършваше овчите бъбреци, оригваше се, пърдеше и бършеше пръсти в къдравата коса на малко негърче, приклекнало встрани от него.
Следваха гъбите. Дегустаторът мразеше това растение във всичките му разновидности. Известно бе колко видове от тях са отровни и макар да се знаеше кои именно са те, винаги имаше риск сред набраните да попадне и отровно парче. В такъв случай животът и на готвача, и на дегустатора бяха изложени на опасност. Генералът обаче винаги държеше в менюто му да има гъби, защото вярваше, че те са причина за мъжката му сила и непобедимостта му в битките.
Тази вечер ги бяха сложили да се задушават в малък съд върху триножник, под който гореше нисък пламък. Дегустаторът гребна с лъжица от противната течност и я изля в устата си. В същия миг усети спазъм в гърлото, езикът му изскочи навън. Преди да се строполи на земята, младежът блъсна неволно масата с блюдата и храната се разсипа върху него и на пръстения под. Преди да издъхне, зърна изплашени лица, надвесени над него.
— Мей… Мей… — Арно не издържа, виждайки как обожаваната от него жена се задушава. Спусна се по трите стъпала на подиума и коленичи до нея. Другите го последваха. Дори Фелисити бе тук, макар да не разбираше какво става, но послушно следваше останалите. — Направете нещо! — извика Арно, обезумял от тревога. Издърпа ръката й от дланите на Кристофър и започна да я разтрива енергично.
— Целунете я с целувката на живота.
— Тя не се дави.
— Откъде знаеш, че не се дави?
— Дали да не развържем колана й?
— Виж само лицето й.
— Махни възглавницата. Нека да лежи на равно.
— Така не може да диша спокойно.
— Кен е прав. Само ще се влоши.
— Трябва ни настойка от камшичеста билка.
— Мисля, че тази вечер се пи достатъчно от нея.
— Забележки от този род не помагат на никого, господин Гамлин.
— Извинете.
— Случаят е спешен, не виждате ли?
— Добре де, извиних се.
Устата на Мей се разтегна силно и от гърлото й се откъсна драматичен гъргорещ звук.
— Какво според вас би казала, ако можеше да говори?
— Мисли цветно според космическите закони.
— Правилно. Какъв ден сме днес?
— Петък.
— Значи лилаво. — Хедър се наведе и извика силно в ухото на задушаващата се жена: — Мей, чуваш ли ме? Мисли лилаво…
Мей разтърси глава и с огромно усилие пророни:
— Хъс… Хъс…
— Какво ще рече това „хъс… хъс…“?
Всички мълчаха объркани.
— Кучета — провикна се Арно пръв. — Мей призовава хъскитата от своя впряг. В Антарктика е. — Той трескаво започна да съблича якето си. — Студено й е, затова трепери. Умира от студ. Бързо давайте дрехи…
Започнаха да свалят от себе си кой каквото може. Фелисити подаде прозрачния си шал от лъскав воал. Натрупаха всичко върху Мей. Резултатът постепенно се прояви. Гъргоренето от гърлото на жената не спря, но утихна, дишането се поуспокои и стана по-равномерно.