Маската на смъртта [bg]

— Какво е предястието?

— Яйца с естрагон.

— С кафяв сос ли? — Джойс отпи голяма глътка вино и засия окуражително. — Харесвам ги.

— Този път ще сложа повече желатин.

Рецептата за желирано месо с яйца бе включена в седмото занимание — „Видове пай с набухватели и желирано месо“ — от курса „Дванайсет кулинарни урока за абсолютно начинаещи“, което Барнаби пропусна, защото беше дежурен. Това изкуство го увлече тутакси и той с нетърпение очакваше вечерите във вторник, за да се заеме с теглилки, ножове, тенджери и тигани. Беше единственият мъж сред шестнайсет жени. Съкурсистките му го оставиха на мира едва когато привикнаха с тромавото му присъствие и се умориха да си правят шеги с него. Само една дама, царицата Бърншафт, не преставаше дяволито да го пита къде крие жезъла си и коя от тях той избира за главно ястие на деня. Когато Джойс ставаше особено невъздържана, Барнаби заплашваше, че ще избяга с госпожа Бърншафт.

Ястието беше в чест на годежа на дъщеря му. И двамата родители се зарадваха, но същевременно се изненадаха от емоционалния начин, по който Къли поднесе новината преди няколко седмици. Когато Барнаби видя пръстена — красиво бижу от бяло злато с викториански орнаменти, — подхвърли доста язвително:

— Помислих си, че той просто се е преместил само с една четка за бръснене и кутия ментови бонбони.

Къли се усмихна замечтано. Изглеждаше сдържана. Сдържана! За първи път, откакто престана да носи пелени, както отбеляза по-късно Джойс. Николас изглеждаше стъписан, сякаш не вярваше на късмета си, което си беше самата истина.

— Студенти — измънка Джойс, когато престанаха да танцуват. Холивудска павана, изпълнена със сух лед и струнен акомпанимент.

— Няма да е задълго.

— Те нямат пари.

— И ние нямахме.

— Ти поне имаше сносна работа. Театърът, Том… ако не друго…

— Те са само сгодени, не са женени с пет деца. Така или иначе, тя е достатъчно уверена.