Приказки за чудатите [bg]

— Добре — рекъл ядосано. — Отдръпнете се.

Веднага щом всички се покатерили нависоко, Фергюс използвал цялата си сила и повикал гигантска вълна от океана. Тя се стоварила върху града и изгасила всички огньове, ала докато се оттичала назад, изтръгнала къщите от основите им и ги завлякла със себе си. Тълпата гледала ужасено как целият град се свлича в морето.

Усетил, че трябва да си спасява живота, Фергюс побягнал. Разярената тълпа го погнала по улиците и нагоре по склоновете на хълма, където най-сетне успял да им се изплъзне, като се заровил в една пряспа. Когато си отишли, той се измъкнал, вкочанен от студ, и се заскитал из ледената пустош. След няколко часа се натъкнал на някакви хора в гората. Били капитанът и неговият боцман. Капитанът лежал подпрян на едно дърво, а ризата му била подгизнала от кръв. Той умирал.

Шоу се засмял, когато видял Фергюс.

— Значи и на теб се нахвърлиха. Предполагам, че това ни прави съюзници.

— В никакъв случай — възразил Фергюс. — Аз не съм като теб. Ти си чудовище.

— Аз съм само човек — изтъкнал капитанът. — Виж, теб онези смятат за чудовище. А важното е какво мислят хората за теб.

— Но аз само се опитвах да им помогна — оправдал се Фергюс. Сетне се замислил дали наистина е така. Неблагодарната тълпа го заплашила и принудила да повика вълна от морето. Ала, разгневен от отношението им, не бил ли той този, който направил вълната по-голяма от необходимото? Някаква тъмна, мрачна страна в душата му не унищожила ли нарочно града? Може би той наистина бил чудовище?

Фергюс решил, че ще е най-добре оттук нататък да заживее в пълно усамотение. Оставил умиращия капитан и заслизал към града. По тъмно вече вървял по опустошените улици, ала никой не го видял. Потърсил някоя здрава лодка на пристанището, но те всички били разпръснати в морето от гигантската вълна.

Той скочил във водата и заплувал към нещо, което му заприличало на голяма, преобърната лодка, но се оказало, че е една от дървените къщи, носеща се на една страна. Фергюс се промъкнал през входната врата, повикал една вълна да изправи къщата и я подкарал навътре в морето, право на юг.

Дни наред тласкал къщата все на юг и се хранел с рибата, която влизала през входната врата. След около седмица престанал да среща айсберги. След две времето започнало да се затопля. След три ледът по прозорците се стопил, морето се успокоило и задухал тропически вятър.

Къщата все още била запазила голяма част от мебелите си. Денем той седял в едно меко кресло и четял книги. Когато искал да се поприпича на слънце, се изкатервал през прозореца и лягал на покрива. Нощем се мушвал в леглото и люшкането на вълните го приспивало. Така се носел седмици наред, напълно доволен от живота.

После един ден видял кораб на хоризонта. Тъй като не искал да се среща с никого, накарал къщата да свърне встрани, ала корабът също извил и го последвал, и тъй като разпънал всички платна, скоро го застигнал.