„Приказки за чудатите“ е сборник от най-обичаните фолклорни творби. Предавани от поколение на поколение от незапомнени времена, всяко сказание е донякъде истинска история, донякъде легенда, както и поучителен урок за младите чудати. Тези предания идват от различни краища на света, едни като устни разкази, други в писмен вариант, и несъмнено през годините са претърпели немалко промени. Оцелели са до наши дни, защото са били ценени заради ползата, която носят, но и заради нещо повече. Те са преносители на тайно познание. Сред страниците им се спотайват местонахождения на скрити примки, криптирани са самоличностите на важни чудати, има и друга информация, помагаща на чудатите да оцелеят в един враждебен свят. Казвам ви го от личен опит, защото тъкмо благодарение на „Приказките“ пиша сега тези думи. Те спасиха не само моя живот, но и този на моите приятели и на нашата любима имбрин. Аз, Милърд Нълингс, съм живото доказателство за ползата от тези истории, макар да са били написани преди много-много години.
Ето защо се посветих на тяхното съхраняване и разпространение и се заех със задачата да превърна във факт това специално издание, което озаглавих „Приказки за чудатите“. Задача, която без никакво съмнение бе колкото изтощителна, толкова и незадоволителна — изданието, с което аз израснах, бе от три дебели тома с тегло, надхвърлящо това на любимата ми приятелка Бронуин, — докато разказите, които се съдържат тук, са моята любима подборка и аз си позволих да добавя към тях собствените си исторически коментари и разсъждения, за да могат чудатите от целия свят да почерпят от натрупаната от мен мъдрост. Освен това се надявам, че настоящото издание, което е далеч по-компактно от предходните, ще бъде подходящ спътник при всички ваши пътувания и приключения, и може да се окаже също толкова полезно за вас, колкото беше за мен.
Така че, наслаждавайте се на „Приказките“ — в идеалния вариант край пукащ огън, в някоя студена нощ, с похъркваща в нозете ви страхомечка, — но не забравяйте никога за характера на тези сказания и ако ги четете на глас (което горещо препоръчвам), убедете се, че слушателите ви са чудати.
Милърд Нълингс, ескуайър, доктор на науките, бакалавър по медицина, а също редактор и автор на коментарите към това издание
Прекрасните канибали
Чудатите от селцето на име Торино мочуре живеели твърде скромно. Те били фермери и макар да не притежавали хубави вещи, а паянтовите им къщурки да били вдигнати от тръстика, били здрави и жизнерадостни и не ламтели за много.
Градините им осигурявали изобилна прехрана и те намирали скромните си домове за разкошни, защото времето в Торино мочуре не било от най-неприятните, а селяците били толкова погълнати от работата си, че мнозина след един ден, прекаран в ровене из тресавищата, имали силици колкото да се проснат вътре и да се оставят на шумовете от мочурището да ги приспят.
вернуться
1
Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо. — Теренций