Приказки за чудатите [bg]

Едвард бил преизпълнен с желание да отдаде цялата си обич на Асгард, защото не успял да го стори с Оли, и докато тя растяла, той полагал усилия да държи сърцето си отворено. Позволил ѝ да се грижи за изгубени животни и да плаче за глупави неща, и никога не ѝ се карал, когато постъпвала от добро сърце. Когато станала на осем, Едвард имал трудна година. Реколтата била слаба и трябвало да ядат само ряпа. После, един ден, над фермата им прелетяло ято патици и една от тях се отделила от останалите и кацнала пред къщата на Едвард. Била много едра, почти два пъти по-голяма от нормална патица и тъй като не изглеждала изплашена, Едвард успял да я доближи и да я улови.

— От теб ще стане чудесна вечеря! — промърморил той, отнесъл патицата вътре и я затворил в клетка.

Били минали седмици, откакто слагали на трапезата си месо, и жената на Едвард била развълнувана. Тя запалила огъня, поставила отгоре гърнето, а през това време Едвард точел ножа. Но когато Асгард влязла в кухнята и видяла какво става, тя се изплашила.

— Не можете да я убивате! — проплакала тя. — Това е чудесна патица и не ни е сторила нищо лошо! Не е честно!

— Честността няма нищо общо в случая — рекъл ѝ Едвард. — В живота понякога трябва да убиваш, за да оцеляваш.

— Но защо ни е да я убиваме? — попитало момичето. — Може пак да вечеряме със супа от ряпа — нямам нищо против!

След това тя приклекнала пред клетката на патицата и заплакала. В друг период от живота си Едвард вероятно щял да се скара на дъщеря си и да ѝ прочете лекция за вредите от мекушавото сърце — но сега той си спомнил за сина си.

— Добре, няма да я убиваме — рекъл и коленичил до момичето да го успокои. Асгард спряла да плаче.

— Благодаря ти, татко! Може ли да я задържа?

— Само ако тя иска да живее при теб — рекъл Едвард. — Това е дива патица и ако остане твърде дълго в клетка, ще се почувства зле.

Той отворил клетката. Патицата излязла навън, като се клатушкала, и Асгард я прегърнала през шията.

— Обичам те, господин Паток!

— Квак — отвърнал патокът.

Тази вечер те отново яли супа от ряпа и си легнали с куркащи стомаси, но щастливи, доколкото това е възможно.

Патицата станала домашен любимец на Асгард. Спяла в хамбара и я следвала всяка сутрин до училище, после се настанявала на училищния покрив и я чакала търпеливо цял ден. Асгард разказала на всички, че това е любимата ѝ патица и че не позволява на никого да я застрелва и прави на супа, и хората я послушали. Асгард измисляла невероятни истории за приключенията, които имала с патицата, като например как я яздила до Луната, за да опита вкуса на сиренето, от което е направена, и развличала родителите си с тези истории по време на вечеря. Ето защо те не били особено изненадани, когато Асгард ги събудила една сутрин и им обявила, че патицата се е превърнала в млад мъж.