Приказки за чудатите [bg]

— Още ден-два и ще стигнем остров Пелт — чул го да казва на боцмана. — Ще вземем товара от кожи, ще го доставим в Ню Йорк и ще спечелим двойно от това плаване!

Значи изобщо не плавали по съкратен маршрут. Били се отклонили нарочно от курса и удължили пътуването, което означавало, че пътниците почти със сигурност ще започнат да гладуват, преди да влязат в пристанището.

Фергюс чул шум и понечил да се скрие, но капитанът отворил внезапно вратата.

— Този тип ни подслушва! — креснал той. — Какво чу?

— Всичко до последната дума! — отвърнал Фергюс. — И когато разкажа за това на пътниците, те ще ви хвърлят зад борда!

Капитанът и боцманът извадили ножове. Но едва се надвесили над него и се чул ужасяващ трясък, последван от нещо, което наподобявало земетресение, и те всички изпопадали на пода.

Капитанът и боцманът скочили на крака и избягали от каютата, забравили за Фергюс пред лицето на новата заплаха. „Хана“ се блъснал в айсберг и потъвал бързо. Имало само една спасителна лодка и преди пътниците да разберат какво става, капитан Шоу и неговият екипаж от страхливци се натоварили в нея. Отчаяни майки призовавали капитана да вземе децата им на борда, но мъжете в лодката заплашвали с пистолети в ръце всички, които се опитвали да ги доближат. А след това капитанът и хората му изчезнали, нямало повече спасителни съдове и Фергюс и другите пътници останали сами на потъващия кораб насред мразовитото море24.

Луната греела високо и ярко в небето и на светлината ѝ Фергюс можел да разгледа айсберга, с който се сблъскали. Не бил далече и изглеждал достатъчно широк и равен, за да може да се стои на него. Корабът се наклонил сериозно на една страна, но все още не бил потънал, и затова Фергюс повикал една вълна, която изтикала пробития съд до ръба на айсберга. Пътниците започнали да си помагат едни на други и да се прехвърлят, последният от тях напуснал кораба мигове преди той да потъне в черните води. Всички викали от радост и се прегръщали, но гласовете им бързо утихнали, когато внезапно се извил свиреп вятър. Изглежда, били разменили бързата смърт за бавна и мъчителна от студ и глад. Прекарали нощта зъзнещи на леда, притиснати едни в други, за да съхранят топлината. Когато се събудили на сутринта, открили, че наоколо се навърта бяла мечка. Била измършавяла и доста гладна на вид. Хората и мечката се гледали разтревожено и после, след няколко часа, мечката се изправила и се доближила до ръба на айсберга. Явно дочула нещо и когато Фергюс я последвал на известно разстояние, видял, че само на стотина метра от тях морето кипи от голям пасаж риби. Били хиляди на брой — повече от достатъчно, за да нахранят всички, стига да успеят да ги достигнат!