Приказки за чудатите [bg]

Момчето, което можеше да удържа морето

Имало някога един чудат младеж на име Фергюс, който можел да укротява силата на теченията и приливите. Живеел в Ирландия по време на един ужасен глад. Би могъл да използва дарбата си, за да лови риба в морето, но родното му място било далече навътре в сушата, а силата му била безполезна в реките и езерата. Би могъл да се премести на брега — като малък веднъж слизал до морето и така узнал какво може да прави, — ала майка му била твърде слаба, за да пътува, и Фергюс не искал да я остави сама, той бил единственият ѝ жив роднина. Фергюс ѝ давал всичката храна, която успявал да набави, докато той самият ядял трици и варена кожа за обувки. Но в края на краищата не гладът, а болестта я повалила и след това вече с нищо не можело да ѝ се помогне.

Когато била вече на смъртния си одър, майка му го накарала да ѝ обещае, че ще се отправи към брега веднага щом тя напусне този свят.

— С дарбата, която притежаваш, ще бъдеш най-добрият моряк, за когото се е чувало някога, и няма повече да гладуваш. Но, сине, не признавай никому какво можеш, инак хората ще превърнат живота ти в ад.

Той обещал да постъпи както му е заръчала и на следващия ден майка му издъхнала. Фергюс я погребал в двора на църквата, събрал вещите си в една торба и поел по дългия път към морето. Умирал от глад, ала хората, които срещал по пътя си, също нямали какво да ядат. Някои градове били изоставени напълно, фермерите отплавали да си дирят късмета или поне да напълнят стомасите си в Америка.

Най-сетне стигнал крайбрежието и попаднал в едно малко градче на име Скелигийн, където нямало празни къщи, нито хората изглеждали гладни. Фергюс приел това за знак, че е попаднал на правилното място — щом хората от Скелигийн не са заминали и изглеждат охранени, значи риболовът върви. Което било добре, тъй като смятал, че няма да издържи още дълго на глада. Попитал един човек откъде може да си вземе въдица и мрежа, но той му отвърнал, че няма да открие подобно нещо в цял Скелигийн.

— Ние тук не ловим риба — обяснил мъжът. И явно се гордеел с това, като че ли да си рибар е нещо срамно.

— Щом не ловите риба — попитал Фергюс, — тогава с какво се прехранвате?

Не бил забелязал какъвто и признак за промишленост сред невисоките къщи — нито пък кошари за домашни животни, нито нивя, където да отглеждат картофи, както навсякъде другаде из Ирландия.

— Прехранваме се от това, което изхвърля морето — рекъл мъжът, но не си направил труда да се разпростира.