Приказки за чудатите [bg]

Корабът се казвал „Хана“ и бил пълен с хора, емигриращи в Америка, за да избягат от глада в Ирландия. Били продали всичките си притежания, за да си платят билета, и сега нямали нищичко, освен дрехите на гърбовете си и мизерния си живот. Капитанът бил жесток и алчен човек на име Шоу и почти веднага след като измъкнали Фергюс от океана, той поискал да го хвърлят обратно23.

— Тук не държим пътници без билет! — рекъл той. — Само такива, които са си платили.

— Но аз не съм пътник без билет — примолил се Фергюс. — Нали ме спасихте от морето!

— Аз казвам кой може да остава — изръмжал капитанът. — И всичко, което знам, е, че не си заплатил за пътуването.

— Ще си го отработя! — помолил се отново Фергюс. — Моля ви, не ме хвърляйте в морето!

— Щял да работи! — засмял се капитанът. — Ръцете му са като върлини, а краката като на пиле. Каква работа можеш да вършиш?

Макар Фергюс да знаел, че умението му да властва над вълни и течения може да е от голяма полза за капитана, той вече бил научил горчивия урок и си държал езика зад зъбите.

— Ще работя по-упорито от всеки друг, и никога няма да ме чуете да се оплаквам, каквото и да ме накарате да върша!

— Така ли? — изгледал го капитанът. — Ще видим тая работа. Някой да донесе на това момче четка!

Капитанът превърнал Фергюс в личен роб. Всеки ден трябвало да почиства каютата му, да глади дрехите му, да лъска обувките и да му поднася храната, а когато приключел с това, миел палубата с четка и ведро, изхвърлял кофите от нужниците, които били тежки и се плискали в краката му. Фергюс наистина вършел повече работа от всеки друг на кораба, но верен на думата си, никога не се оплаквал.

Не работата го безпокояла, а храната на кораба. Капитанът бил взел твърде много пътници и недостатъчно провизии и докато той и моряците му се хранели като царе, Фергюс и другите били принудени да преживяват с коричка хляб и канче борш, който съдържал повече курешки, отколкото месо. Но дори тези почти негодни за ядене порции не достигали и колкото и бързо да се носел „Хана“ по вълните, нямало да могат да им се радват до края на плаването. Времето бързо застудявало, което не било типично за сезона. Една сутрин дори завалял сняг, макар да било късна пролет. Някой от пътниците посочил, че слънцето не е там, където би трябвало за плаване на запад към Америка, и че вместо това, изглежда, се носели право на север.

Група пътници се изправили срещу капитана.

— Къде се намираме? — настояли да узнаят те. — Наистина ли това е пътят за Америка?

— Това е пряк маршрут — уверил ги капитанът. — Ще стигнем там за нула време.

Същия следобед Фергюс видял в далечината да се носят айсберги. Започнал да подозира, че са били измамени, и вечерта отишъл да подслушва зад вратата на капитана, докато се преструвал, че търка пода.