Приказки за чудатите [bg]

Хората обаче не изглеждали впечатлени.

— Каква полза от тази земя, ако ни изядат, преди да я стигнем? — попитал някой и в този миг една от мечките го доближила, уловила го за крака, вдигнала го и го разтърсила, сякаш очаквала от джобовете му да изпаднат риби. Мъжът започнал да крещи, но преди ядосаната мечка да го захапе, проехтял изстрел.

Всички се обърнали и видели мъж, облечен с бели кожи и с пушка в ръка. Той стрелял втори път, точно над главата на мечката, тя изпуснала нещастника и побягнала. Останалите мечки също хукнали да бягат.

Облеченият в кожи мъж обяснил, че ги видял с далекогледа си от острова и дошъл да ги спаси. Той махнал на групата да го последва и ги отвел при един залив от другата страна на айсберга, където ги очаквала цяла флотилия от малки лодки. Хората се разплакали от радост, качили се на лодките и се заели да гребат ентусиазирано.

Фергюс също бил благодарен, ала докато пресичали пролива, се обезпокоил да не би някой да разкаже на спасителя им за неговата дарба. И без това вече твърде много хора били посветени в нея. Но никой не казал и думичка за него — нито на него. Всъщност хората сякаш избягвали погледа му, а тези, които го поглеждали, имали ядосан вид, като че го винели за техните злочестини.

Майка му била права, помислил си огорчено Фергюс. Всеки път, когато споделял тайната си, той имал неприятности. Карал хората да го гледат сякаш е неодушевен предмет, инструмент, който да използват, когато им трябва, и после да захвърлят, след като вече не им е нужен. Лодките акостирали на неголямо пристанище, заобиколено от дъсчени къщурки. От комините на къщите се виел дим, въздухът бил изпълнен с миризмата на готвено. Обещанието за топла вечеря край огъня изглеждало само на ръка разстояние. Мъжът с кожените дрехи завързал лодката си на кея и се обърнал към тях:

— Добре дошли на остров Пелт.

Фергюс изведнъж осъзнал с ужас къде бил чул това име — това бил островът за търговия с кожи, който капитан Шоу се опитвал да достигне, преди да се сблъскат с айсберга. Още неосъзнал напълно тази мисъл, той забелязал нещо друго, което го изплашило дори повече. На близкия кей била завързана спасителна лодка с надпис „Хана“ отстрани. Капитанът и хората му все пак достигнали острова. Те били тук.

Миг по-късно някой от другите също забелязал лодката. Мълвата се разнесла бързо сред множеството и разгневената тълпа поискала да узнае дали капитан Шоу и хората му са на брега.