Приказки за чудатите [bg]

— Ха! — възкликнал мъжът. — Чувал съм доста шеги през живота си, но тази надминава всички досега.

— Ако ти докажа, ще ми дадеш ли нещо за ядене?

— Разбира се — захилил се мъжът. — Ще ти устроя пиршество!

И тъй, мъжът и Фергюс слезли на брега, където цял ден имало отлив. Младежът засумтял, запъшкал и стиснал зъби, и не без голямо усилие успял да превърне отлива в прилив, като за няколко минути водата се покачила от глезени до колене. Мъжът бил шашардисан и ужасно развълнуван от видяното. Той отвел Фергюс в къщата си и му устроил богато пиршество, точно както обещал. Поканил всички съседи и докато Фергюс се тъпчел лакомо, разказал на съгражданите си как младежът повикал прилива.

Те също били много развълнувани. Странно — твърде развълнувани. Започнали да се скупчват около него.

— Покажи ни как управляваш прилива! — извикала една жена.

— Момчето трябва да възстанови силите си — възразил домакинът. — Оставете го първо да се нахрани!

Когато Фергюс осъзнал, че не може да поеме нито хапка повече, той вдигнал глава от чинията и огледал стаята. Всички ъгли били запълнени със сандъци и кошове, натъпкани с всякакви неща: бутилки вино, изсушени подправки, топове плат. От едната му страна имало кутия, пълна догоре с десетки и десетки чукове.

— Извинете, но за какво ви трябват толкова много чукове? — попитал Фергюс.

— Аз съм в бизнеса с корабокрушенията — обяснил мъжът. — Една сутрин ги намерих изхвърлени на брега.

— А виното, топовете плат и подправките?

— И тях също — кимнал мъжът. — Имам късмет, а?

Останалите гости се разсмели по някаква необяснима причина. Фергюс започнал да се чувства неловко, благодарил на стопанина за обилното хапване и понечил да си върви.

— Но той не може да си тръгне, преди да ни покаже своя фокус! — казал един от гостите.

— Късно е, сигурно е уморен — отвърнал стопанинът. — Оставете го да се наспи!

Фергюс наистина бил уморен и предложението за постеля било нещо, на което не можел да откаже. Мъжът го поканил в уютната си спалня и в мига, когато главата на Фергюс докоснала възглавницата, той захъркал.

Посред нощ обаче се събудил стреснато, установявайки, че в стаята има хора. Те се били струпали около леглото и му дърпали чаршафа.

— Стига си спал! — извикали. — Време е да ни покажеш какво можеш!

Фергюс осъзнал, че е направил грешка и че трябва да се измъкне през прозореца и да избяга — а още по-добре би било да не бил разкривал изобщо таланта си. Тълпата го измъкнала от леглото, отвела го на брега и го накарала отново да повика прилива. Фергюс не обичал да го принуждават да върши разни неща, но колкото повече упорствал, толкова повече се гневяла тълпата. Нямало да го пуснат, докато не направи каквото искат, и така, решен да избяга при първа възможност, той повикал прилива.

Водата започнала да приижда. Хората подскачали и се радвали. Откъм морето се дочул камбанен звън. Мъглата се разсеяла, разкривайки светлините на преминаващ кораб, който започнал да се носи към брега заедно с водните талази. Когато Фергюс осъзнал какво става, той се опитал да тласне вълните обратно, ала било твърде късно и не му оставало друго, освен да гледа ужасен как корабът се разбива в нащърбените крайбрежни скали.