Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— И все пак би било добре да се поразвлечеш.
— Нямам нужда от тяхното общество.
Графът се обърна към Гризелдис.
— Тогава вие ще отидете на празненствата, госпожице.
Контеса Беата обидено вирна нос: значи и Гризелдис е поканена. Наравно с нея и графа?!
— Не мога, господин граф — каза момичето.
Очите на Харо просияха. Отказът на Беата му бе неприятен, отказът на Гризелдис го зарадва. Опита се да я разубеди в решението й, но тя удържа.
В неделя след обед Гризелдис и Гилда заминаха за Далхайм. Сарнови не можеха да се нарадват на малката контеса, най-много с нея се занимаваше Рут. Двете веднага се сприятелиха, обещаха си нови срещи. На връщане към дома Гилда не преставаше да говори за новата си приятелка.
Настъпиха отново спокойни дни.
Стълбата за кръглата кула бе ремонтирана, а стаите почистени. Контесата разместваше мебелите, търсеше изглежда, нещо. Беше нервна и раздразнителна. Слугите се чудеха как да й угодят. Често се стряскаше и озърташе.
— Моля напуснете кулата, докато я почистим. Тук нямаме нужда от вас — пъдеше тя възпитателката, която се опитваше да надникне в стаите.
Гризелдис се плашеше от жълтото измършавяло лице на контесата. Почистването бе изтезание за нея, в което вземаше доброволно участие.
Когато всичко бе свършено, контесата първа напусна кулата. Подпря се на отворената врата като тежко болна. По тялото й пробягваха тръпки, от челото й капеше студена пот, която тя с треперещи ръце изтриваше.
Контесата предаде на графа ключовете от кулата.
— Всичко е наред, Харо — каза тя и на Гризелдис се стори, че в думите й трепна облекчение.
Граф Харо няколко пъти бе видял възпитателката да се навежда над парапетите на покрива. Едва го сдържаше да не изтича до нея. Любовта му към Гризелдис с всеки ден ставаше все по-страстна. Болеше го, че никога не ще може да я има. Трескаво копнееше да я прегърне, а трябваше да я отблъсква от себе си; той бе престъпник, всички го презираха.
Гризелдис се измъчваше не по-малко от него, макар че нейната любов не допускаше страстта. Искаше да види графа освободен от тежкия товар, който притискаше душата му. Над това мислеше от сутрин до вечер. Залягаше да разгадае тайните на замъка, както и тайната около смъртта на графиня Алис. Любовта бе изострила съобразителността й, правеше я неуморна и решителна в нейното проучване.
Откакто получи свободен достъп до кулата, тя се мъчеше да налучка делфините с таен механизъм върху рамките на огледалото и ориенталското килимче, зад които мислеше, че се намират врати, свързващи кулата със замъка. Можеше да се закълне, че по този път е минала смъртоносната отрова, за да стигне до чашата с вино на графинята. Все по-ясно виждаше чия ръка е наляла тази отрова.
Това откритие я потресе. Изпълни душата и със страх идваше й наум да преустанови своите издирвания, защото я дебне опасност. Но все пак непреодолимото желание да докаже невинността на любимия човек не я оставяше на мира.
Още не бе успяла да открие делфина, от кои то зависеше решението на загадката. Всеки ден опипваше дърворезбата, търсеше пролука и задвижване.
С батерийка тя осветяваше вътрешността на шкафа в стаята. Насочи снопа лъчи към един ъгъл и видя дървена брава, която се подаваше навън. Отначало не и обърна внимание, но после я дръпна. Дръжката не поддаде. С усилие натисна, тя се задвижи и най-неочаквано подът на шкафа взе, че се обърна, изравни се с отвесната стена. Гризелдис неволно извика и се смути: наблизо живееше контеса Беата, би могла да я чуе. За щастие, делеше ги една стая. Откъм кулата тя видя контурите на някаква врата, изглеждаше доста дебела, без брава и без ключалка. Но все пак това беше врата, голяма колкото делфиновата рамка отвъд.
Гризелдис задиша неспокойно. Нейните предчувствия не я излъгаха. Но оттук вратата не можеше да се отвори. Това бе възможно само откъм кулата. Трябваше да открие делфина, който бе свързан с тази врата посредством механизъм.
Това откритие даде нова храна на нейните подозрения. Опита се пак да затвори пода на шкафа, ала не й се удаде, понеже нямаше дръжка. С помощта на нож Гризелдис можа да докара шкафа в първоначалното му положение.
Сутринта се събуди в шест часа. Искаше напрано да отиде в кулата и да поднови проверките си. Ако отиде веднага до осем часа има цели два часа на разположение. Толкова време не би могла да намери през деня. Пъхна в джоба си и една кутийка, в която имаше ножичка, ножче и игли, които евентуално биха й потрябвали. Тихо излезе от стаята си и се спусна по стълбището. В замъка цареше безмълвие. Само Хенрих вече бе буден. Извиваше килимите, за да бъдат изтупани. Гризелдис приятелски го поздрави. Той я погледна учудено.