Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Юридическата схватка представлява състезание често под формата на надбягване или обзалагане. В нашия анализ все повече изпъква игровият термин бас. Потлач създава една примитивна система от юридически отношения. Предизвикателството води до споразумение.147 Независимо от явлението потлач в признатия съд на боговете при различни стари правни обичаи откриваме надпреварата за справедливост, т.е. за постигане на решения за установяване на стабилни отношения във всеки отделен случай. Голяма част от материала, събран от Ото Гирке и публикуван без коментар под заглавие „Humor im Recht“ („Хуморът в правото“ — б.пр.), се е смятал за свободна проява на народната мъдрост. Всъщност събраният материал става по-ясен, ако го разгледаме в светлината на агоналното начало на правото и правните отношения. Наистина съществува игра на народната мъдрост, но с по-дълбок и по-сериозен смисъл от този, вложен от Гирке. Така например в старогерманските правни норми често границите на определена област или частен терен са се определяли чрез надбягване или мятане на секира. Доколко един спорещ е прав, се е определяло от случайния избор, направен от човек със завързани очи, или с помощта на яйце, което се завърта. Всички тези методи спадат към главата „правни решения, получени посредством изпитания на сили или шансова игра“. В арабския думата кара’, която означава залог, е съставена от корен, означаващ хвърлям жребий, печеля жребий или стрелям по някаква мишена.
Неслучайно елементът състезание заема особено важно място при избирането на годеница или годеник. Английската дума wedding, както и холандската дума bruiloft, които означават сватба, се коренят в далечната история на културата и правото. Английската дума има като корен понятието wedde (бас на холандски — б.пр.), символичен залог, с който човек гарантира изпълнението на своите задължения за сключване на договор.148 Bruiloft е съставена от думата бягане loop (loop на холандски изразява и надбягване — б.пр.), което е било част от изпитанията на годеника, преди да влезе в сила сватбеният договор.149 Данайците са били победени не с оръжие, а чрез надбягване, като това не е единственият пример в историята. Подобно надбягване срещаме във връзка с Пенелопа.150 Важното е не дали такива действия са били извършвани в действителност, или се срещат само в саги и митове. Главното е, че съществува представата за едно такова състезание за годеница. Бракосъчетанието, както твърдят етнографите, е contrat a épreuves (контракт с изпитания — б.пр.), а „potlatch“ custom („потлач“ обичай — б.пр.). В „Махабхарата“ са описани изпитанията, през които е трябвало да преминат ухажорите на Драупади; в „Рамаяна“ има подобно описание по отношение на Сита; в „Песен за Нибелунгите“ са описани изпитанията, които трябва да се издържат за спечелването на Брунхилда. Изпитанията, които годеникът трябва да премине, за да спечели своята годеница, не са задължително прости изпитания на сила или храброст. Понякога се поставят на изпитание неговите познания с помощта на трудни въпроси. В описаните от Нгуен Ван Хуен празнични игри на младежи и девойки в Анам състезанията по ерудиция и досетливост заемат важно място. Често девойката подлага младежите на сериозен изпит. В исландската сага Еда намираме, макар в малко изкривена форма, този вид изпитание на познания пред желаната годеница. В Песента на Алвис Тор обещава своята дъщеря на мъдрото джудже, ако то успее да каже тайните имена на нещата в отговор на зададените му въпроси.151
147
La foi jurée, p. 176,126, 239 etc.
148
Среднохоландският език познава и думата wedden за женене: „hets beter wedden dan verbranden“ (по-добре е да се ожениш, отколкото да изгориш на клада — б.пр.).
149
Също като англосаксонската дума bryòhleap, старонорвежката дума bruòhlaup и думата brutlouft в старогорнонемски.
150
Срв. J. E. Harrison, Themis, p. 232. Пример от една нубийска история при Л. Фробениус, Kulturgeschichte Afrikas, р. 429.
151
В Fjolsvinnsmal мотивът, изглежда, е изместен още повече, тъй като тук младежът, който е тръгнал да се сгодява, превъзмогвайки много опасности, задава въпросите на великана, който пази девойката.