Кинжалът на Медичите [bg]

Защо не ме оставят да работя? Защо? Онзи, за когото би трябвало да съм съкровище, отрича истината на безценните ми проучвания и се показва слаб. Това ме поболява и дразни, защо живее, ако не може да изпълни що Бог му е повелил?

Двадесет и една години крия творението си и никой не го е виждал, дори и Джован. Сега отново е покрит с прах и в този момент реших кога и как предмета аз да съхраня.

Яростта ми пламти като светлината на милиони свещи и сиянието й осветява пътя. Пътеката на двадесетте кръга, която само най-храбрият пътешественик ще извърви. Навън и навътре назад и напред от единия в другия истината на миналото ще поведе мъдрия към кинжала.

Настръхнах, усетил полъха на призрака на Леонардо.

— Пътеката на двадесетте кръга… Двата Кръга на истината някак си са свързани.

— Така е, храбри пътешественико — съгласи се Джини. — Напълно си прав. Но това не е всичко. Разбираш ли? Виждаш ли онова, което виждам и аз? — Тя подскачаше на мястото си.

— Кой е Джован?

— А, Мелци, разбира се — избъбри Джини. — Това е малкото му име. Джован Франческо де Мелци.

— Осиновен от Леонардо.

— Да, хайде, давай нататък. Боже, толкова съм умна, че ми иде да се разцелувам!

— Добре — съгласих се — но нещо не разбирам. Какво значи „покрит с прах“? Починал? Мелци не е умрял преди Леонардо. Надживял го е… не знам с колко, може би с петдесет години.

— Не е там въпросът — възрази тя и облегна брадичка на дланта си. — Не го приемай така. Мелци очевидно все още е бил жив, но сякаш е прашасал — както става с мебелите.

— Стига бе! И Леонардо ще пише за това? Точно до Кръговете на истината?

— Дневникът е бил за всичко — нетърпеливо поде Джини. — Пазарски списъци в съседство със скици на „Поклонението на влъхвите“, разбираш ли? Пропускаш по-същественото. Давай напред. Виж, знаем, че Леонардо е изработил кинжала през 1491, а тук пише, че са минали двадесет и една години, значи…