Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Ще се радвам, ако се развлече малко.
— Аз нямам нужда от развлечение, но ще се радвам да се срещна с мили приятели. Ако нищо не ви пречи и ако позволите, господин барон, утре след обед ще дойда в Далхайм.
Двамата мъже се поклониха в знак на одобрение.
По този случай узнах неочаквано една тайна, госпожице Фон Ронах — каза графът с усмивка.
— Тя го погледна въпросително.
— Една тайна?
— Да, една тайна, която не ми бяхте поверили. Чух от барона, че сте спасили сестрата на годеницата му от удавяне.
Гризелдис се изчерви като уличена в лоша постъпка.
— Нищо особено — каза тя смутена.
— Позволете, госпожице, да кажа, че семейство Фон Сарнов съвсем не смята, че постъпката ви е неособена — каза баронът шеговито.
— За мен не представляваше трудност да спася Рут; аз съм опитна плувкиня — усмихна се тя.
— Но вие сте рискували своя живот, тъй като Рут в уплахата си се вкопчила за вас. Видите ли колко добре съм осведомен — каза баронът. — Не омаловажавайте заслугата си. Моята годеница ми описа случая много по-драматично и, простете ми, на нея аз повече вярвам, отколкото на вас — пошегува се баронът.
— Нека оставим тази тема, господин барон, за да не си противоречим повече — каза възпитателката.
Двадесет и трета глава
На другия ден Гризелдис замина за Далхайм. Контесата с неудоволствие научи, че графът е заповядал да пътува с новата му кола.
В Далхайм приеха възпитателката с радост. Рут се завтече насреща й и увисна на шията й. След нея дойдоха всички и я наобиколиха.
Представиха я на баронеса Далхайм. Възрастната жена хареса Гризелдис и я попита за Гилда.
— Трябва да я доведете в най-скоро време, госпожице Фон Ронах — помоли я настойчиво. — Граф Харо няма да ми откаже.
— Сигурно, госпожо — отвърна Гризелдис.
— Другия път ще вземете и малката контеса. Докато съм в Далхайм — каза и Рут.
Гризелдис обеща да изпълни желанието им стига графът да позволи.
Поканиха я да присъства на тържествата по случай годежа, но Гризелдис заяви, че би приела поканата само ако граф Харо и контеса Беата присъстват.
— Граф Харо не прие моята покана, но въпреки това аз отново го каня, каня и контеса Беата, както и вас, госпожице Фон Ронах. Дано графът промени решението си — забеляза баронът.
— Внуши му да дойде, Зелдис — побутна я Тили. — Искам да се запозная с тази интересна личност.
— Не зависи от мен, Тили. Навярно графът има основания да не дойде на празненствата.
— Но ти не бива да отсъстваш на моя годеж, Зелдис.
След чая Гризелдис се върна в Тройенфелз. Стори й се, че се връща в свое родно огнище. Гилда я посрещна ликуваща и бурно я запрегръща. Граф Харо гледаше така дъщеря си, като че ли искаше да я последва. Той бе завел Гилда на разходка, но момичето непрекъснато го питаше: „Татко, кога ще се върне Гризелдис?“ И той си помисли: „Тройенфелз се превръща в царство на сенките, когато нея я няма. Тук ли е — всичко грее.“
Когато Гилда отново видя до себе си своята млада възпитателка, извика:
— Още веднъж не отивай толкова далеч от Тройенфелз, Гризелдис. Без теб не е хубаво тук.
Гризелдис погледна граф Харо. Очите му потвърждаваха думите на Гилда.
— Ето че и дъщеря ми го е разбрала: слънцето отсъстваше от Тройенфелз — каза го съвсем тихо.
Тези думи я изпълниха с приятното чувство, че е в свой дом. Тук я обичаха, не можеха без нея. Тя предаде поздравите и каза, че баронесата моли да заведат Гилда в Далхайм.
— Много благодаря на баронесата, че се интересува от Гилда.
— Ако позволите, господин граф, да идем в края на седмицата с Гилда? Рут Сарнов иска да се запознае с нея.
— Както решите, нямам нищо против — графът подаде един плик за Гризелдис. — За вас, от „Св. Мария“. Адресът е написан от майка Анна.
— Как тежи! Пълен е с писма. Те са практични, милите жени, така спестяват излишни разходи.
— На всички ли ще отговаряте? — запита я с усмивка графът.
— Не, ще пиша едно дълго писмо до всички. Дванадесет страници трябва да изпълня.
— Че какво толкова ще пишете за Тройенфелз?
— Имам много материал, господин граф.
На вечерята граф Харо поднесе на контеса Беата и Гризелдис поканите за годежа в Далхайм.
— Трябва да приемеш, Беата. Време е да се събереш отново с хората.
— Ти ще приемеш ли поканата, Харо? — запита го тя.
— Не, Беата, аз не.
— Значи и аз я отхвърлям.
По лицето му се изписа недоволство.
— Това, че се отказваш заради мен от всякакво общуване не ми е приятно, Беата.
— Защо ми е потрябвало такова общуване, в което ти не участваш, Харо? Не мога да понасям хората, не се нуждая от тяхното внимание.