Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— О, боже! — спокойно се усмихна Слъгхорн, като се обърна и погледна Джини, която се взираше гневно в Цабини покрай огромното шкембе на Слъгхорн. — Трябва да внимаваш, Блейз! Видях как тази млада дама приложи най-съвършеното проклятие за летящи сополи, докато минавах край нейния вагон! На твое място не бих я ядосвал!
На лицето на Цабини просто се изписа презрително изражение.
— Както и да е. — каза Слъгхорн, като се обърна отново към Хари. — Такива слухове се носеха това лято. Разбира се, човек не знае на какво да вярва — известно е, че в „Пророчески вести“ печатат доста погрешна и неточна информация — но, като се има в предвид броят на свидетелите, няма никакво съмнение, че в министерството е имало доста големи безредици и че тъкмо ти си бил в центъра на събитията!
Хари, който не виждаше друг изход, освен да излъже направо, кимна, но все още мълчеше. Слъгхорн го погледна, сияещ.
— Толкова скромен, толкова скромен, нищо чудно, че Дъмбълдор е толкова привързан към теб — значи наистина си бил там, нали? Другите истории обаче… толкова са сензационни, разбира се, човек не е напълно сигурен на какво да вярва. Това прословуто пророчество, например…
— Ние не чухме никакво пророчество. — каза Невил и се изчерви като божур, докато изричаше тези думи.
— Точно така, — заяви Джини. — ние с Невил също бяхме там и всичките тези глупости за „Избранника“ са измислици на „Пророчески вести“, както обикновено.
— Значи вие двамата също бяхте там, така ли? — попита, силно заинтригуван, Слъгхорн, като местеше поглед от Джини към Невил. И двамата обаче седяха мълчаливо, без да обръщат внимание на насърчителната му усмивка. — Да… разбира се… вярно е, че от „Пророчески вести“ често преувеличават… — продължи Слъгхорн, явно леко разочарован. — Помня как милата Гуеног — говоря, разбира се, за Гуеног Джоунс, която е капитан на „Харпиите от Холихед“, ми каза…
Той се впусна в многословни скучни спомени. Хари обаче определено остана с впечатлението, че Слъгхорн не е приключил с него, и че Невил и Джини не са го убедили.
Следобедът се влачеше бавно, изпълнен с още анекдоти за знаменити магьосници, на които Слъгхорн бе преподавал, всичките до един възхитени да се включат в така наречения от него „Клуб на Слъгхорн“ в „Хогуортс“. Хари изгаряше от нетърпение да си тръгне, но не се сещаше как най-учтиво да го направи. Най-после влакът се измъкна от поредния мъглив участък, навлизайки в червен залез, и Слъгхорн се огледа и примигна в полумрака.
— Боже мили, вече се стъмва! Не забелязах, че са запалили лампите. По-добре всички тръгвайте, за да се преоблечете в мантиите си. Маклаген, трябва да се отбиеш да ти дам онази книга за дървоопашковците. Хари, Блейз, отбивайте се по всяко време. Вие също, госпожице. — намигна той на Джини — Е, вървете, вървете!
Промушвайки се покрай Хари в притъмняващия коридор, Цабини го стрелна със злобен поглед, на който Хари отвърна със заинтригувано изражение. Той, Джини и Невил тръгнаха след Цабини по коридора на влака.
— Радвам се, че това свърши. — промърмори Невил. — Странен човек, нали?
— Да, донякъде. — отвърна Хари, проковал поглед в Цабини. — А ти как попадна там, Джини?
— Той ме видя, като направих заклинание на Закарайъс Смит. — отвърна Джини. — Помниш ли го, онзи тъпак от „Хафълпаф“, дето беше във ВОДА? Непрекъснато разпитваше за събитията в министерството и накрая така ме ядоса, че го проклех! Когато Слъгхорн влезе, помислих, че ще ме накаже. Той обаче просто мислеше, че заклинанието е наистина добро и ме покани на обяд! Луда работа, а?
— По-добра причина да поканиш някого, отколкото защото има прочута майка. — каза Хари и се намръщи, загледан в тила на Цабини, — или защото чичо му…
Но внезапно Хари млъкна. Току-що го бе осенила идея — безразсъдна идея, която обаче в крайна сметка можеше да се окаже великолепна… само след миг Цабини щеше да се върне в купето за шестокурсниците на „Слидерин“ и Малфой щеше да седи там, мислейки си, че не го чува никой друг, освен другите слидеринци… ако само беше възможно Хари да се вмъкне незабелязано зад него, какво ли щеше да види или чуе? Наистина, до края на пътуването не оставаше много — ако се съдеше от дивия пейзаж, който се мяркаше край прозорците, до гарата в Хогсмийд сигурно имаше по-малко от половин час път, — но явно никой друг не беше готов да приеме сериозно подозренията на Хари, така че от него зависеше да ги докаже.
— С вас двамата ще се видим по-късно. — прошепна Хари, като извади мантията-невидимка и се наметна с нея.
— Но какво пра…? — започна Невил.
— По-късно! — прошепна Хари и се стрелна след Цабини колкото можеше по — безшумно, макар тракането на колелата да правеше подобна предпазливост почти ненужна.