Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да не би да имаш предвид… Него?
Малфой сви рамене.
— Мама иска да си завърша образованието, но лично на мен напоследък това не ми се струва толкова важно. Искам да кажа, помислете… когато Черния лорд вземе властта, ще го интересува ли колко изпита за СОВА или ТРИТОН сме взели? Разбира се, че не… ще го интересува само как му служим и доколко сме му предани.
— И си мислиш, че ТИ ще успееш да направиш нещо за него? — злобно попита Цабини. — Въпреки че си само на шестнайсет и още не си завършил училище?
— Току-що го казах, нали? Може би него не го интересува дали съм завършил. Може би за задачата, която ще ми възложи, не е нужно да си завършил. — тихо каза Малфой.
Краб и Гойл седяха със зяпнали усти подобно на огромни каменни водоливници. Панси се беше вторачила в Малфой, сякаш досега не бе виждала нещо, будещо по-голяма почит.
— Вече виждам „Хогуортс“. — каза Малфой, явно наслаждавайки се на постигнатия ефект, и посочи към тъмния прозорец. — По-добре да си обличаме мантиите.
Хари беше толкова зает да се взира в Малфой, че не забеляза как Гойл се пресегна нагоре да си вземе куфара, който силно халоса Хари по челото. Той неволно простена от болка и Малфой намръщено вдигна поглед към полицата за багаж.
Хари не се страхуваше от Малфой; въпреки това мисълта група неприятелски настроени слидеринци да го намерят скрит под мантията невидимка не му допадаше особено. С все още насълзени очи и пулсираща от удара глава, той измъкна пръчката си, като внимаваше да не размести мантията, и зачака със затаен дъх. За негово облекчение Малфой явно реши, че му се е причуло: по примера на останалите той навлече мантията си, заключи куфара си, и когато влакът се люшна и забави ход, закопча около врата си дебело ново пътно наметало.
Хари виждаше как коридорите отново се изпълваха с хора. Надяваше се, че Рон и Хърмаяни ще свалят багажа му на перона. Не можеше да мръдне от скривалището си, докато купето не се опразни напълно. Най-после влакът се люшна за последен път и спря. Гойл отвори със замах вратата и със сила се провря сред тълпа второкурсници, които грубо изблъска встрани. Краб и Цабини го последваха.
— Ти върви. — обърна се Малфой към Панси, която го чакаше с протегната ръка, сякаш се надяваше той да я хване. — Само искам да проверя нещо.
Панси тръгна и сега Хари и Малфой останаха сами в купето. Хората се нижеха покрай тях, слизайки на тъмния перон. Малфой се приближи до вратата на купето и спусна щорите на прозореца, за да не могат хората в коридора зад вратата да надничат вътре. После се наведе над куфара си и пак го отвори.
Хари се наведе и надникна над полицата за багаж. Сърцето му заби малко по-бързо. Какво беше искал Малфой да скрие от Панси? Дали Хари нямаше да види загадъчния предмет, чието поправяне беше толкова важно?
— Петрификус Тоталус!
Без предупреждение Малфой насочи пръчката си към Хари, който моментално се парализира. Като на забавен кадър, той се изтърколи от полицата за багаж и със силен трясък, от който подът се разлюля, се стовари в краката на Малфой. Мантията-невидимка се беше смъкнала под него и сега се виждаше цялото му тяло, с причудливо свити в коленете крака. Не можеше да помръдне и едно мускулче, можеше единствено да се взира в Малфой, който се усмихна широко.
— Така си и мислех. — тържествуващо каза той. — Чух как куфарът на Гойл те удари, и ми се стори, че видях как нещо бяло се мярна във въздуха, след като Цабини се върна… — За миг погледът му се плъзна по кецовете на Хари. — Предполагам, че ти си препречил с крак вратата, нали?
За миг той се вгледа замислено в Хари.
— Не си чул нищо, за което да ми пука, Потър. Но така и така си тук…
И той с всичка сила стъпи върху лицето на Хари. Хари усети как носът му се счупи. Навсякъде плисна кръв.
— Това ти е от баща ми. Сега, да видим…
Малфой измъкна мантията невидимка изпод парализираното тяло на Хари и я метна отгоре му.
— Сигурно ще те открият чак когато влакът стигне обратно в Лондон. — тихо каза той — Ще се видим, Потър… или може би не.
И като настъпи силно пръстите на ръката на Хари, Малфой излезе от купето.
8. Снейп — победител7
Хари не можеше да помръдне нито един мускул. Лежеше свит в мантията невидимка и чувстваше как кръвта от носа му се стичаше, топла и влажна, по лицето му, докато той се ослушваше за стъпки в коридора. Неговата внезапна мисъл беше че някой щеше да провери със сигурност отделенията преди влакът да замине отново. Но едновременно с нея дойде и отчайващата мисъл, според която дори ако някой погледнеше в отделението, нямаше да го видят или чуят. Неговата надежда беше, че някой друг щеше да влезе и стъпи отгоре му.
7
Поредната доста лошо преведена глава. Поправял съм само правописните грешки. Бел.Mandor.