Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Цабини не ги поздрави, нито показа с нещо, че ги познава. Хари и Невил реагираха по същия начин: учениците от Грифиндор и Слидерин по принцип се мразеха помежду си.
— Това е Кормак Маклаген, може би сте се срещали…? Не? Така ли?
Маклаген, едър младеж с клечеста коса, вдигна ръка за поздрав. Хари и Невил му кимнаха.
— …а това е Маркъс Белби. Не знам дали…
Белби, слаб и с нервно изражение, се усмихна напрегнато.
— …а тази очарователна млада дама ми каза, че ви познава! — завърши Слъгхорн.
Джини се ухили на Хари и Невил иззад гърба на Слъгхорн.
— Това е изключително приятно — дружелюбно каза Слъгхорн. — Това ми дава възможност да опозная всички ви малко по-добре. Вземете си салфетки. Опаковал съм си собствен обяд. Доколкото си спомням, количката е натоварена с лакрицови магически пръчки, а такива неща не са особено добри за храносмилането на един беден старец… фазан, Белби?
Белби се сепна и неохотно прие предложената му порция, състояща се като че ли от половин студен фазан.
— Тъкмо казвах на младия Маркъс, че съм имал удоволствието да преподавам на неговия чичо Дамокъл. — съобщи Слъгхорн на Хари и Невил, докато раздаваше хлебчета от една кошничка. — Изключителен магьосник, наистина изключителен. Напълно си заслужи Ордена на Мерлин. Виждаш ли се често с чичо си, Маркъс?
За нещастие Белби току-що беше лапнал голямо парче от фазана. В бързината да отговори на Слъгхорн той преглътна прекалено бързо, посиня и почна да се задушава.
— Анапнео. — спокойно изрече Слъгхорн и насочи пръчката си към Белби, чиято дихателна тръба, изглежда, веднага се освободи.
— Не… не го виждам често — задъхано рече Белби, а очите му сълзяха.
— Е, разбира се, предполагам, че е доста зает. — каза Слъгхорн и въпросително погледна Белби. — Изобретяването на отварата за озаптяване на върколаци сигурно му е коствало доста работа!
— Предполагам. — замисли се Белби, който явно се боеше да отхапе отново от фазана, преди да е сигурен, че Слъгхорн е приключил разговора си с него. — Ъ… вижте, те с баща ми не се разбираха особено добре, така че всъщност не знам много за…
Гласът му заглъхна, а Слъгхорн му отправи студена усмивка и прехвърли вниманието си върху Маклаген.
— Сега да поговорим за теб, Кормак. — каза Слъгхорн. — По една случайност знам, че много често се виждаш с чичо си Тибериус, защото той има една прекрасна снимка, на която двамата сте на лов за дървеноопашатковци… в Норфолк, мисля?
— О, да, това наистина беше много забавно. — поясни Маклаген. — Отидохме с Бърти Хигс и с Руфъс Скримджър — разбира се, тогава той още не беше министър…
— А, значи познаваш също Бърти и Руфъс? — грейна Слъгхорн, който сега разнасяше поднос със сладкиши и някак си пропусна да предложи на Белби от тях. — Сега ми кажи…
Подозренията на Хари се бяха потвърдили. Явно всички бяха поканени заради връзките си с някоя известна или влиятелна личност — всички, с изключение на Джини. Оказа се, че майката на Цабини, когото Слъгхорн заразпитва след Маклаген, била изключително красива магьосница, доколкото Хари успя да схване, тя се беше омъжвала седем пъти и всичките й съпрузи бяха починали при загадъчни обстоятелства, оставяйки й купища злато. После дойде ред на Невил. Последвалите десет минути бяха изключително смущаващи, защото родителите на Невил, прочути аврори, бяха изтезавани до обезумяване от Белатрикс Лестранж и двама нейни съучастници — смъртажадни. Към края на разговора Хари остана с впечатлението, че Слъгхорн не бърза да си състави мнение за Невил, за да разбере първо дали той притежава нещо от дарбата на родителите си.
— А сега, — обяви Слъгхорн, намествайки масивната си фигура на седалката с вид на конферансие, представящо звездата на представлението — Хари Потър! Откъде да започна? Мисля, че когато се срещнахме през лятото, говорихме съвсем повърхностно!
За момент той се вгледа в Хари, сякаш оглеждаше особено голяма и сочна фазанска мръвка, после каза:
— Значи сега те наричат „Избранникът“?
Хари не каза нищо. Белби, Маклаген и Цабини се бяха вторачили в него.
— Разбира се, — каза Слъгхорн, като внимателно наблюдаваше Хари, — от години се носят слухове. Спомням си добре, когато… ами… след онази ужасна нощ… Лили и Джеймс… а ти оцеля и се говореше, че сигурно притежаваш необикновени сили…
Цабини се прокашля леко, с което явно искаше да покаже насмешка и недоверие. Иззад гърба на Слъгхорн се разнесе гневен глас:
— Да, Цабини, защото ти си толкова талантлив… в преструвките…