Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари мразеше Малфой повече откогато и да било докато лежеше свит като костенурка в черупката си, а кръвта капеше право в отворената му уста. В каква глупава ситуация се намираше той… и сега, след като последните няколко стъпки заглъхнаха, всеки крачеше по тъмната платформа отвън; той можеше да чуе стененето на дънери на дървета и шумен брътвеж от разговор.
Рон и Хърмаяни щяха да си помислят, че той е слезнал от влака без тях. Но още щом пристигнеха в „Хогуортс“ и заемеха местата си в Голямата зала, разгледаха няколко пъти масата на „Грифиндор“ щяха най-накрая да забележат, че той липсва там, а той, без съмнение, щеше вече да е на половината път обратно към Лондон.
Той се опита да произведе звук, дори сумтене, но беше невъзможно. Тогава той си спомни, че магьосници като Дъмбълдор можеха да извършват заклинания без да говорят, така че той се опита да се съсредоточи върху своята пръчка, която беше паднала от ръката му, повтаряше в главата си думите „Акцио пръчка!“ отново и отново, но нищо не се получаваше. Стори му се, че чува шумоленето на дърветата, които обграждаха езерото, и далечния крясък на сова, но нито звук от търсене или поне (той се намрази за това, че дори се надяваше) паникьосани гласове, които да се чудят къде ли е отишъл Хари Потър. Чувство на безнадеждност се процеди през него когато си представи как конвоя на тестралите тегли каретите, търкалящи се нагоре към училището и подтиснатите викове на смехът, който излизаше от каретата на Малфой, където той вероятно разказваше за атаката си към Хари на Краб, Гойл, Забини и Панси Паркинсън.
Влакът се клатушкаше, карайки Хари да се преобърне на другата страна. Сега той зяпаше прашната долна страна под седалките вместо тавана. Подът започна да вибрира, докато двигателят зарева в признак на живот. Експресът напускаше и никой не знаеше, че той беше все още вътре в него…
След това почувства как мантията невидимка се свлича от него и един глас над главата му каза:
— Здрасти, Хари.
Последва проблясване на червена светлина и тялото на Хари беше размразено; той беше способен вече да заеме по-удобна позиция за сядане, бързо изтри кръвта около себе си с дланта си, вдигна главата си, за да погледне нагоре, където видя Тонкс, която държеше манията невидимка, която тя току-що свали свали от гърба му.
— По-добре да се махаме от тук, — каза тя, докато прозорците на влака се замъглиха от парата и те почнаха да се местят извън спирката. — Хайде, ще скочим.
Хари бързаше след нея в коридора. Тя отвори вратата на влака и скочи на платформата, която сякаш се плъзгаше под тях, докато влакът набираше скорост. Той я последва, на перона се олюля, но се изправи навреме, за да види как блещукащата червена парна машина набира скорост, минава зад ъгъла и изчезва от погледа му.
Въздухът в студената нощ сякаш галеше все още туптящият му нос. Тонкс го наблюдаваше; той се почувства ядосан и засрамен от факта, че тя го беше заварила в такава нелепа ситуация. Тя тихо му върна мантията невидимка.
— Кой ти причини това?
— Драко Малфой, — каза Хари горчиво. — Благодаря за… ами…
— Няма проблем. — каза Тонкс, без да се усмихва. От това, което Хари можеше да види в тъмнината, тя беше със същата мишесто-сива коса и изглеждаше точно толкова нещастна, колкото последният път, когато Хари я видя в „Хралупата“. — Мога да оправя носа ти, ако седиш мирно.
Хари не мисли много по този въпрос; той възнамеряваше да посети Мадам Помфри, сестрата, при която Хари се чувстваше малко по-уверен щом стане въпрос за лекуване със заклинания, но щеше да прозвучи грубо да го каже, за това застана неподвижно и затвори очи.
— Епискей. — каза Тонкс.
Хари почувства носа си много топъл, а след това много студен. Той вдигна ръка и го опипа предпазливо. Изглежда вече беше наред.
— Много благодаря!
— По-добре си сложи мантията отново и така ще можем да отидем до училището. — каза Тонкс, все още без да се усмихва. Докато Хари нахлузваше отгоре мантията си, тя размахна пръчката си и едно огромно сребристо четирикрако създание изригна от нея, след което излетя в тъмнината.
— Това Патронус ли беше? — попита Хари, който вече беше виждал как Дъмбълдор изпраща съобщения като това.
— Да, изпращам го до замъка, за да знаят, че съм те намерила и да не се тревожат за теб. Хайде, по-добре да не се размотаваме.