Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че си искал — каза примирено господин Уизли — Е? Откри ли защо?
— Той влезе в „Боргин и Бъркс“. — каза Хари. — и започна да уговаря онзи Боргин да му помогне да поправи нещо. И спомена нещо друго, което искаше Боргин да му запази. Думите му звучаха така, сякаш то е същото като предмета, който трябва да се поправи. Все едно двете неща вървяха заедно. И…
Хари си пое дълбоко въздух.
— Има и още нещо. Видяхме как Малфой подскочи като ужилен, когато мадам Молкин се опита да го докосне по ръката. Мисля, че е белязан с Черния знак и… че е заел мястото на баща си в редиците на смъртожадните.
Господин Уизли изглеждаше зашеметен. След миг каза:
— Хари, съмнявам се, че Ти-знаеш-кой би допуснал едно шестнайсетгодишно…
— Знае ли някой в действителност, какво би, или не би допуснал Вие-знаете-кой? — ядоса се Хари — Извинете, господин Уизли, но не трябва ли да проведете разследване? Щом Малфой иска нещо да бъде поправено, и му се налага да заплашва Боргин, за да го поправи, вероятно става дума за опасен или зареден с Черна магия предмет, нали?
— Да си кажа честно, Хари, съмнявам се. — бавно каза господин Уизли. — Виж, когато Луциус Малфой бе арестуван, ние претърсихме къщата му и отнесохме всичко, което можеше да бъде потенциално опасно.
— Мисля, че сте пропуснали нещо. — настоя Хари.
— Е, може би. — каза господин Уизли, но по тона му Хари разбра, че той го взема на подбив.
Зад тях се чу изсвирване: почти всички се бяха качили на влака и вратите се затваряха.
— По-добре побързай. — каза господин Уизли, а госпожа Уизли извика:
— Бързо, Хари!
Той забърза напред и господин и госпожа Уизли му помогнаха да качи куфара си във влака.
— Миличък, ще дойдеш при нас за коледа. Всичко сме уговорили с Дъмбълдор, така че ще се видим съвсем скоро. — провикна се госпожа Уизли през прозореца, когато Хари затръшна вратата зад себе си и влакът потегли. — Грижи се добре за себе си и…
Влакът набираше скорост.
— …дръж се добре и…
Тя вече подтичваше, за да не изостава.
— …и се пази!
Хари престана да маха едва когато влакът направи завой и господин и госпожа Уизли се загубиха от поглед. После се обърна да види къде са отишли останалите. Предположи, че Рон и Хърмаяни са принудени да останат във вагона за префекти. Малко по-нататък по коридора обаче, стоеше Джини и си бъбреше с няколко приятелки. Той се отправи към нея, влачейки куфара си.
Хората безсрамно го зяпаха, докато се приближаваше, и дори притискаха лица към прозорците на купетата, за да го видят по-добре. След всичките онези слухове за „Избраника“ в „Пророчески вести“ той определено очакваше, че ще го зяпат повече, но не му харесваше чувството, че стои в светлината на много ярък прожектор. Потупа Джини по рамото.
— Искаш ли да се опитаме да си намерим купе?
— Не мога, Хари, обещах на Дийн да се срещнем. — мило каза Джини. — Ще се видим по-късно.
— Ами… Добре. — отговори Хари. Изпита леко раздразнение, когато тя се отдалечи с с разлюляна дълга червена коса. През лятото толкова беше свикнал с присъствието й, та почти беше забравил, че в училище Джини вече не се движеше с него, Рон и Хърмаяни. После примигна и се огледа. Беше заобиколен от възхитени момичета.
— Здрасти, Хари. — обади се един познат глас зад гърба му.
— Невил! — облекчено въздъхна Хари, като се обърна и видя кръглолико момче, което си пробиваше път към него.
— Здравей, Хари. — каза момиче с дълга коса и големи, мътни очи, което стоеше точно до Невил.
— Здравей, Луна. Как си?
— Чудесно, благодаря. — отговори Луна. До гърдите си притискаше списание: на предната корица с големи букви пишеше, че вътре има безплатен чифт магически очила.
— Значи издаването на „Дрънкало“ върви добре? — попита Хари. Той изпитваше особено топли чувства към списанието, за което беше дал специално интервю миналата година.
— О, да, разпространението доста се повиши. — щастливо отговори Луна.
— Хайде да си намерим места — предложи Хари и тримата се отправиха по коридора сред големи групи зяпащи ги ученици. Най-сетне откриха празно купе и Хари с благодарност побърза да се вмъкне вътре.
— Зяпат даже и нас. — каза Невил, посочвайки себе си и Луна — защото сме с теб!
— Зяпат ви, защото вие също бяхте в министерството — каза Хари, докато слагаше куфара си на полицата за багаж. — Сигурно си видял, че малкото ни приключение там беше подробно описано в „Пророчески вести“.
— Да, мислех си, че баба ще се ядоса, задето толкова го разгласиха. — каза Невил. — Но тя наистина е доволна. Казва, че най-после започвам да се превръщам в достоен син на баща си. И ми купи нова пръчка, виж!