Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Сега коридорите бяха пусти. Почти всички се бяха прибрали по купетата си, за да се преоблекат в училищните си мантии и да си опаковат нещата. Макар че стоеше толкова близо до Цабини, колкото можеше да се приближи, без да го докосва, Хари не успя да се шмугне достатъчно бързо в купето, когато Цабини отвори вратата. Цабини вече я затваряше, когато Хари припряно подложи крак, за да й попречи да се затвори.
— Какво му става на това нещо? — гневно попита Цабини и няколко пъти блъсна вратата върху крака на Хари.
Хари сграбчи здраво вратата и я отвори. Цабини, все още увиснал на дръжката, се търкулна настрани и се стовари в скута на Грегъри Гойл. Хари се възползва от последвалата суматоха, за да се стрелне в купето. Скочи върху временно празното място на Цабини и се покатери на полицата за багаж. Добре беше, че точно в този момент Гойл и Цабини се зъбеха един на друг, привличайки вниманието върху себе си, защото Хари бе напълно сигурен, че ходилата и глезените му са се показали, когато мантията се развя около тях. И наистина, за един ужасен миг му се стори, че видя как Малфой проследи с поглед маратонката му, която бързо се вдигна нагоре и се скри. Точно тогава обаче Гойл затръшна вратата и отхвърли Цабини от себе си. Цабини, с разрошен и раздърпан вид, рухна на мястото си. Винсънт Краб отново се зачете в комикса си, а Малфой, злобно ухилен, отново се отпусна на две седалки с глава в скута на Панси Паркинсън. Хари се сви неудобно под мантията, за да е сигурен, че всеки сантиметър от тялото му е напълно скрит, и загледа как Панси отмята зализаната руса коса от челото на Малфой, самодоволно усмихната, сякаш всеки би дал какво ли не, за да бъде на нейно място. Висящите от тавана на купето фенери осветяваха ярко гледката. Хари можеше да прочете всяка дума от комикса на седящия точно под него Краб.
— Е, Цабини, — попита Малфой, — какво искаше Слъгхорн?
— Просто се опитваше да се добере до хора с добри връзки. — отговори Цабини, който все още гледаше гневно Гойл. — Не че постигна особен успех…
Тези сведения явно не задоволиха Малфой.
— Кой друг беше поканил? — настоя той.
— Маклаген от „Грифиндор“. — каза Цабини.
— О, да, чичо му е важна клечка в министерството. — рече Малфой.
— …също и някой си Белби от „Рейвънклоу“…
— Не и него, той е тъпак! — възкликна Панси.
— …и Лонгботъм, Потър и онова момиче Уизли — завърши Цабини.
Малфой рязко се изправи до седнало положение и отблъсна ръката на Панси.
— Поканил е ЛОНГБОТЪМ?
— Е, предполагам, тъй като Лонгботъм беше там… — с безразличие каза Цабини.
— С какво толкова може Лонгботъм да бъде от полза на Слъгхорн?
Цабини сви рамене.
— Потър, скъпият Потър: очевидно Слъгхорн е искал да хвърли поглед на Избранника. — ухили се злобно Малфой — Но оная Уизли! Какво й е толкова специалното?
— Много момчета я харесват. — каза Панси, като наблюдаваше крадешком реакцията на Малфой. — Дори ти смяташ, че изглежда добре, нали, Блейз, а всички знаем колко трудно е да ти се угоди!
— Не бих докоснал една мръсна малка родоотстъпница като нея, независимо как изглежда. — студено каза Цабини, и Панси явно остана доволна.
Малфой отново се отпусна в скута й и я остави отново да го милва по косата.
— Е, съжалявам Слъгхорн заради лошия му вкус. Може би вече почва да изкуфява от старост. Жалко. Татко винаги ми е казвал, че навремето си бил добър магьосник. Баща ми бил сред любимците му. Слъгхорн вероятно не е чул, че съм във влака, иначе…
— Аз не бих разчитал на покана. — каза Цабини. — Още щом пристигнах, той ме попита за бащата на Нот. Очевидно са стари приятели, но когато чу, че са го заловили в министерството, не му стана приятно, и Нот не получи покана, нали? Мисля, че Слъгхорн не се интересува от смъртожадни.
Малфой не изглеждаше доволен, но си наложи да се изсмее безрадостно.
— Е, на кого му пука от какво се интересува Слъгхорн? Като се замисли човек, той е просто някакъв си тъп учител. — Малфой се прозя шумно. — Искам да кажа, догодина дори може вече и да не съм в „Хогуортс“, какво ме интересува дали някакъв си дърт прилеп ме харесва, или не?
— Какво искаш да кажеш с това, че догодина може и да не си в „Хогуортс“? — възмутено попита Панси и веднага престана да го милва по косата.
— Ами, човек никога не знае. — леко се подсмихна Малфой. — Може… ами… може да съм се заел с по-големи и важни дела.
Сърцето на Хари, свит под мантията си на полицата за багаж, заби лудо. Какво ли щяха да кажат Рон и Хърмаяни за това? Краб и Гойл бяха зяпнали Малфой. Те очевидно нямаха и най-малка представа за подобни планове. Дори Цабини позволи един любопитен поглед да изкриви надменните му черти. Панси, със смаяно изражение, отново започна бавно да милва Малфой по косата.