Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Той извади пръчка и я показа на Хари.
— Черешово дърво и косъм от еднорог. — гордо каза той. — Това май е една от последните пръчки, продадени от Оливандър. Той изчезна още на другия ден — о, Тревър, върни се!
И той се шмугна под седалката да измъкне жабата си, направила един от честите си опити да избяга на свобода.
— Ще продължим ли със срещите на ВОДА тази година, Хари? — попита Луна, докато отлепваше чифт магически очила с доста причудлив вид от средните страници на „Дрънкало“.
— Вече няма смисъл, след като се отървахме от Ъмбридж, нали? — каза Хари и седна. Докато се измъкваше изпод седалката, Невил си удари главата в нея. Изглеждаше изключително разочарован.
— На мен ми харесваха сбирките на ВОДА! Толкова много научих от теб!
— И на мен ми харесваха тези срещи — спокойно каза Луна. — Беше като да имам приятели.
Това беше едно от честите неудобни изказвания на Луна, които будеха у Хари мъчителна смесица от съжаление и смущение. Но преди да успее да отговори, пред вратата на тяхното купе настана суматоха: от другата страна на стъклото стояха група четвъртокурснички, които си шушукаха и се кикотеха.
— Ти го питай!
— Не, ти!
— Добре!Аз ще го направя!
И една от тях, момиче с дръзко изражение, с големи и тъмни очи, издадена напред брадичка и дълга черна коса, се промуши през вратата.
— Здрасти, Хари, аз съм Ромилда Вейн. — каза тя високо и уверено. — Защо не дойдеш в нашето купе? Не е нужно да седиш с… тях. — високо прошепна тя, като посочи задника на Невил, който отново се подаде изпод седалката, докато Невил опипом търсеше Тревър, и Луна с магическите очила, които й придаваха вид на обезумяла пъстра сова.
— Те са ми приятели. — студено я сряза Хари.
— О… — силно изненадано рече момичето. — О, добре.
И тя си тръгна, затваряйки след себе си плъзгащата се врата.
— Хората очакват да имаш по-интересни приятели, а не такива като нас. — каза Луна, демонстрирайки отново смущаващата си откровеност.
— Вие сте интересни. — кратко заяви Хари. — Никой от тях не беше в министерството. Те не са се сражавали заедно с мен.
— Беше много мило от твоя страна да кажеш това. — засия Луна и като намести магическите очила още по-нагоре върху носа си, се зачете в „Дрънкало“.
— Но все пак не ние се изправихме срещу НЕГО. — каза Невил, като се измъкна изпод седалката с напрашена и изпоцапана коса, стиснал в ръка Тревър, който изглеждаше примирен. — Не ние, а ти. Само да чуеш как говори баба за теб: „Този Хари Потър е по-смел от всички в Министерството на магията, взети заедно!“ Би дала всичко ти да беше неин внук…
Хари се засмя смутено и при първа възможност насочи разговора към резултатите от изпитите за СОВА. Докато Невил съобщаваше оценките си и се чудеше на висок глас дали ще го допуснат до ниво ТРИТОН по трансфигурация, тъй като оценката му бе само „Приемлив“, Хари го наблюдаваше, почти без да го слуша.
Детството на Невил бе помрачено от Волдемор точно толкова, колкото и това на Хари. Невил обаче нямаше представа колко голяма е била вероятността да го сполети съдбата на Хари. Пророчеството можеше да се е отнасяло за всеки от тях; въпреки това, по някакви свои загадъчни причини, Волдемор беше избрал да сметне, че е ставало дума за Хари.
Ако Волдемор беше избрал Невил, сега той щеше да седи срещу Хари, белязан с мълниевидния белег и обременен с тежестта на пророчеството… а дали наистина щеше да е така? Дали майката на Невил би умряла, за да го спаси, както Лили беше умряла заради Хари? Със сигурност би го направила… но какво би станало, ако не бе успяла да застане между сина си и Волдемор? Тогава изобщо ли нямаше да съществува „Избраник“? И тогава сигурно там, където сега седеше Невил, щеше да има празно място, и собствената му майка, а не тази на Рон, щеше да целува Хари за довиждане?
— Добре ли си, Хари? — попита Невил. — Изглеждаш странно
Хари се сепна.
— Съжалявам… аз…
— Да не са те нападнали уморазбъркващи ларви? — съчувствено попита Луна, поглеждайки крадешком Хари през стъклата на огромните си цветни очила.
— Аз… какво?!
— Уморазбъркващи ларви. Невидими са: провират се през ушите и мозъкът ти почва да кипи. — обясни тя — Стори ми се, че чух една да бръмчи тук.
Тя плесна с ръце във въздуха, сякаш отпъждаше огромен невидим молец. Хари и Невил се спогледаха и побързаха да заговорят за куидич.
Времето зад прозореца на влака беше все така променливо, както през цялото лято. Минаваха през места, покрити с все същата студена мъгла, после навлизаха в слаба, ясна слънчева светлина. Точно в един от тези ясни промеждутъци, когато слънцето се виждаше почти точно над главите им, Рон и Хърмаяни най-после влязоха в купето.