Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Кой е професор Слъгхорн? — попита Невил, загледан озадачено в поканата, която самият той беше получил.

— Нов учител. — каза Хари — Е, предполагам, че ще трябва да отидем, нали?

— Но за какво съм му притрябвал аз? — нервно попита Невил, сякаш очакваше наказание.

— Нямам представа — отвърна Хари. Това не беше съвсем вярно, макар той все още да нямаше доказателства, че догадката му е правилна. — Слушай, — добави той, осенен от внезапно хрумване. — Хайде да отидем, наметнати с мантията невидимка. Така пътьом ще можем да огледаме хубаво Малфой и да разберем какво е намислил.

Тази идея обаче се оказа неизпълнима: коридорите бяха така претъпкани с ученици, чакащи количката с обяда, че беше невъзможно да минат по тях, наметнати с мантията невидимка. Хари със съжаление я прибра обратно в чантата си, като си помисли, че би било хубаво да я носи дори само за да избегне всички втренчени погледи, които сякаш бяха станали още по-упорити, откакто за последен път беше минал през влака. От време на време от купетата изскачаха ученици, за да го видят по-добре. Изключение правеше единствено Чо Чан, която побърза да се скрие в купето си, щом видя Хари да се задава. Докато минаваше покрай прозореца, Хари я видя потънала в разговор с приятелката си Мариета. Мариета си беше сложила много дебел пласт грим, който не можеше напълно да скрие все още покриващите лицето й пъпки със странна форма. Хари се подсмихна леко и продължи да си проправя път нататък.

Когато стигнаха до купе С, веднага видяха, че не са единствените поканени, макар че, съдейки по ентусиазма, с който ги посрещна Слъгхорн, Хари явно беше най-нетърпеливо очакваният.

— Хари, моето момче! — възкликна Слъгхорн и скочи на крака, щом го видя, при което огромното му, обвито в кадифе шкембе сякаш изпълни цялото останало пространство от купето. Лъскавата му плешива глава и големите му сребристи мустаци блестяха на слънцето също толкова ярко, колкото и златните копчета на жилетката му. — Радвам се да те видя, радвам се да те видя! А вие сигурно сте господин Лонгботъм?

Невил кимна, но изглеждаше изплашен. Щом Слъгхорн им даде знак, те седнаха един срещу друг на единствените две свободни места най-близо до вратата. Хари огледа останалите гости. Разпозна един слидеринец от техния курс — високо мургаво момче с високи скули и издължени, дръпнати очи. Имаше и двама седмокурсници, които Хари не познаваше, а в ъгъла, притисната до Слъгхорн и с изражение, което подсказваше, че не е напълно сигурна как е попаднала там, седеше Джини.

— Е, познавате ли всички? — обърна се Слъгхорн към Хари и Невил. — Разбира се, Блейз Цабини е от вашия курс…