Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Ти не знаеш колко много страдах, Фриц. Зад мен лежат няколко ужасни месеца. Аз си знам как ги понесох. Не се сърди, ако не те приех достатъчно сърдечно. Още не мога да свикна с мисълта, че ти отново заставаш до мен. Дойде в къщата на един презрян, който е останал без приятели.
— Всичко ще се промени, Харо. Както аз, така и други ще осъзнаят твоята честност. Аз здраво и вярно ще стоя до теб, Харо, както и моята годеница.
— Нима си сгоден?
— Да, за госпожица Тили фон Сарнов.
— Девойката, за която спомена миналата зима?
— Същата. Узнах от майка си, която няколко месеца прекара на езерото Гарда, че в хотела била и госпожа Сарнов с дъщеря си. Веднага заминах, за да видя Тили. Е, и какво? Поисках ръката й, тя даде своето съгласие. Сега е в Далхайм и скоро ще вдигнем годеж. Макар и да не те познава, моята годеница те поздравява най-сърдечно.
— Колко е великодушно от нейна страна!
— Да, тя е хубаво създание. Искаше да дойде с мен, но майка й я спря. Изпрати ме с много добри пожелания и с една поръка.
— Поръка?
— Да. Моята годеница научила, че една нейна приятелка, госпожица Гризелдис Фон Ронах, била в твоя замък.
Едва сега граф Харо предложи на барона стол. Вече разговаряха седнали.
— Госпожица Фон Ронах е възпитателка на дъщеря ми. Значи твоята годеница е нейна приятелка?
— Тяхното не е обикновено приятелство, а истинска дружба между две девойки. Те са отрасли заедно, заедно са ходили на училище. Моята годеница, както и цялата фамилия, са влюбени в нея. Знаеш ли, преди време госпожица Фон Ронах спасила от удавяне сестрата на Тили.
Очите на граф Харо светнаха.
— Никога не ми е говорила за това. Е, то е в характера й.
Баронът го погледна изпитателно.
— Изглежда, и ти имаш добро мнение за нея, както всички от фамилия Сарнов.
— Който я познава, може да има само добро мнение.
— Радвам се, че го чувам от теб. И така, както ти казах, моята годеница узнала, че госпожица Фон Ронах е в Тройенфелз и ми поръча да я поздравя от нейно име и да й отправя покана да посети Далхайм, докато е още тук.
— Разбира се. Госпожица Фон Ронах е господарка на себе си. Ще те запозная с нея.
— Да, на всяка цена. Но първо да си поговорим ние двамата. Толкова много неща имаме да си кажем. Майка ми също те поздравява. Тили вразуми и нея. От името на майка ми и годеницата ми, те моля да дойдеш вдругиден на годежа. Поканени са всички съседи, ще те види обществото.
Граф Харо поклати отрицателно глава.
— Не, Фриц, още не съм в състояние да сторя това. Голям жест от твоя страна е да ме въведеш сред гостите си. Но не е по силите ми да седя там и да понасям как ме гледат. Не мога и не го желая. Не искам да се натрапвам никому. Който иска да дойде при мен, ще намери пътя, както ти го намери. Толкова добре се почувствах от твоето посещение! Ако някога имаш свободен час за мен, от сърце бих се радвал да те видя в Тройенфелз. Кажи го и на майка ти. Целувам й ръка, задето е готова да ме приеме в своя дом. Моите уважения и за годеницата ти. Желая ви от все сърце щастие. Дано вашата женитба бъде сполучлива. Моята разруши живота ми.
— Благодаря ти, Харо. Няма да те увещавам повече.
— Извини ме, станал съм саможив. Мисълта, че някой може да ме погледне с недоверие, ме ужасява. Остави ме на съдбата, Фриц. Ако искаш да я направиш по-поносима, идвай при мен, когато можеш. И Беата ще се радва, тя също страда от самота. Видя ли я?
— Да ти призная, стори ми се много променена. Направо се уплаших от вида й. Дали е добре психически?
Графът мрачно го погледна.
— Който живее с мен, поема част от проклятието, което ми тежи. Те са толкова невинни, както и аз.
Двамата мъже си поприказваха доста. Най-после баронът помоли да го представят на госпожица Фон Ронах.
Излязоха в парка да се разходят. Гризелдис ги видя и сърцето й силно заби. Очите на графа светеха. Би стиснала с благодарност ръката на барона, задето изпълни обещанието си.
— Госпожице Фон Ронах, мога ли да ви представя барон Фон Далхайм?
— Имам една поръка за вас, милостива госпожице — каза баронът. Той, както и момичето, с нищо не издаде, че се познават. — Моята годеница, госпожица Тили фон Сарнов сега е с майка си в Далхайм. Днес на обяд пристигат баща й и Рут. Тили е узнала, че сте в Тройенфелз и ви моли да я посетите. Фамилия Сарнов ще бъде щастлива да ви види.
Гризелдис се поклони.
— Благодаря ви, господин барон. Моля, предайте им, че с удоволствие ще дойда. Някой следобед, нали, господин граф?