Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— А, Хари! — високо възкликна госпожа Уизли, пресичайки монолога на Фльор. — Чудесно, тъкмо исках да ти обясня за мерките за сигурност по време на пътуването до „Хогуортс“ утре. От министерството пак осигуриха коли, а на гарата ще ни чакат аврори…
— Тонкс ще бъде ли там? — попита Хари и подаде куидичните мантии.
— Не, едва ли. Доколкото разбрах от Артър, тя трябва да бъде някъде на друго място.
— Съвсем се е изоставила, тази Тонкс. — отбеляза Фльор, като разглеждаше собственото си зашеметяващо отражение в обратната страна на една чаена лъжичка. — Голяма грррешка, ако питате м…
— Да, благодаря ти. — навъсено се намеси госпожа Уизли, прекъсвайки я отново. — По-добре да се заемаш с багажа, Хари. Искам да си приготвите куфарите тази вечер, ако е възможно, за да минем без обичайното суетене в последната минута.
И наистина потеглянето им на другата сутрин мина по-гладко от обикновено. Когато колите на министерството безшумно и плавно спряха пред „Хралупата“, те вече чакаха: куфарите им бяха опаковани, котаракът на Хърмаяни, Крукшанкс, беше затворен на сигурно място в кошницата си, а Хедуиг, совата на Рон — Пигуиджън — и Арнолд, новият домашен любимец на Джини, — в клетките си.
— Au revoir, ’Аррри — гърлено изрече Фльор и го целуна за довиждане. Рон забърза напред с обнадеждено изражение, но Джини протегна крак, спъна го и Рон се просна в праха в краката на Фльор. Разгневен, зачервен и цял покрит с прах, той побърза да се качи в колата, без да се сбогува.
Вместо бодрия и дружюлбен Хагрид, на гара Кингс Крос двама аврори в тъмни мъгълски костюми се отправиха към тях в мига, щом колите спряха, и, застанали от двете страни на групата, ги въведоха мълчаливо в гарата.
— Бързо, бързо, минавайте през бариерата. — каза госпожа Уизли, която изглеждаше малко объркана от тази мрачна експедитивност. — Най-добре Хари да мине пръв, с…
Тя погледна въпросително един от аврорите. Той кимна кратко, хвана Хари за лакътя и се опита да го бутне към бариерата между девети и десети перон.
— Мога да вървя и сам, благодаря. — раздразнено каза Хари и рязко издърпа ръката си от хватката на аврора. Насочи количката с багажа си право към солидната бариера, без да обръща внимание на мълчаливия си спътник, и миг по-късно вече стоеше на перон Девет и три четвърти, където червеният локомотив на експрес „Хогуортс“ бълваше пара над тълпата.
След няколко секунди към него се присъединиха Хърмаяни и семейство Уизли. Без да изчака да чуе какво ще каже намръщеният аврор, Хари махна на Рон и Хърмаяни да го последват по перона, за да потърсят празно купе.
— Не можем, Хари — извинително каза Хърмаяни — Ние с Рон трябва да отидем във вагона за префекти, а после да патрулираме известно време по коридорите.
— О, да, забравих. — отвърна Хари
— По-добре всички се качвайте веднага във влака, имате само още няколко минути. — напомни госпожа Уизли, като погледна часовника си. — Е, успешен срок, Рон…
— Господин Уизли, може ли да ви кажа нещо набързо? — обърна се към него Хари, изведнъж взел решение.
— Разбира се. — каза господин Уизли. Изглеждаше леко изненадан, но въпреки това последва Хари и двамата се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят останалите.
Хари беше обмислил внимателно всичко и беше решил, в крайна сметка, че ако смята изобщо да разкаже на някого, най-подходящият човек ще е е господин Уизли: първо, защото работеше в министерството и имаше най-голяма възможност да предприеме по-нататъшни разследвания, и второ, защото не смяташе за твърде вероятно господин Уизли да избухне гневно.
Забеляза как госпожа Уизли и аврорът с мрачното лице им хвърлиха подозрителни погледи, когато се отдалечиха.
— Когато бяхме на „Диагон-али“… — започна Хари, но господин Уизли го изпревари намръщено:
— Ще открия ли къде бяхте изчезнали ти, Рон и Хърмаяни, докато се предполагаше, че трябва да сте в задната стаичка на магазина на Фред и Джордж?
— Как…?
— Моля те, Хари, говориш с човека, отгледал Фред и Джордж.
— Ами… ъъъ… да, добре де, не бяхме в задната стая.
— Добре тогава, да чуем най-лошото.
— Ами, проследихме Драко Малфой. Използвахме моята мантия-невидимка.
— Имахте ли определена причина да го направите или просто ви хрумна?
— Защото аз смятах, че Малфой е намислил нещо. — каза Хари, без да обръща внимание на едновременно раздразненото и развеселено изражение на господин Уизли. — Той се отдели от майка си и аз исках да разбера защо.