Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Сирай – каза тихо Амара. – Наистина смятам, че именно тук се крие истинска опасност за страната. И възнамерявам да остана.
Сирай я погледна с присвити очи.
– Но, скъпа, разбира се, че ще останеш. Нямам нужда от телохранителка, която вехне по някой мъж – ти си ми абсолютно безполезна.
Амара се задави от изблика на смях, последвал думите на куртизанката, и притисна приятелката си в здрава прегръдка.
– Ще се оправиш ли?
– Разбира се, скъпа – отвърна Сирай.
Но въпреки топлината и веселата нотка в гласа ѝ, Амара усети как дребничката куртизанка трепери. Сирай сигурно също усещаше собственото ѝ треперене.
Амара отстъпи назад, постави ръцете си на раменете на Сирай и я погледна в очите.
– Дълг. Вордите може да са проникнали в столицата. Може би са изпратени още убийци срещу холтър Исана. Избиват Курсорите. А ако Короната не изпрати подкрепления на тукашния гарнизон, ще загинат още местни хора и легионери. И най-вероятно аз заедно с тях.
Сирай затвори за миг очи и леко кимна с глава.
– Знам. Но... Амара, боя се... боя се, че не съм подготвена за такава ситуация. Аз работя в големите зали и спални, с вино и парфюми. А не в тъмните странични улички с наметала и ками. Не обичам ножовете. Дори не притежавам кама. А наметалата ми са твърде скъпи, за да си позволя да ги изцапам с кръв.
Амара стисна леко раменете ѝ и се усмихна.
– Добре. Може пък да не се стигне до това.
В отговор Сирай ѝ се усмихна неуверено.
– Надявам се. Ще ми бъде много трудно. – Тя поклати глава и прогони тревогата от лицето си. – Погледни се, Амара. Станала си толкова висока и силна. Не е останало нищо от селското момиче, което видях да лети над морето.
– Струва ми се толкова отдавна – каза Амара.
Сирай кимна и докосна кичура коса, който бе паднал край бузата на приятелката ѝ. Лицето ѝ придоби делово изражение.
– Ще тръгваме ли?
Амара вдигна ръка и натискът на Сирусовата бариера изчезна.
– Исана ще е готова скоро за отпътуване. Бъди предпазлива и бърза, Сирай. Времето ни изтича.
Глава 12
На Тави му бяха необходими три часа, за да открие Макс, който наистина се оказа в дома на една млада вдовица. Изгуби още един час в търсене на начин да се промъкне в къщата и половин час да освести, облече и да преведе своя олюляващ се приятел през улиците на града до Цитаделата. Когато най-после двамата се озоваха пред осветената сграда на Академията, вече беше настъпил онзи безмълвен, студен час на нощта, точно преди зората да оцвети небето.
Двамата влязоха през един от тайните входове, предназначени за Курсорите, които се обучаваха в Академията. Тави веднага завлече приятеля си в банята и без много да се церемони, го бутна в големия басейн със студена вода.
Макс, разбира се, притежаваше феноменалната способност веднага да изтрезнява, присъща на всеки призовател със сила като неговата, но като компенсация бе успял да развие в себе си и невероятна любов към гуляите. На Тави не веднъж му се бе налагало да прилага спешни изтрезвителни мерки след поредната пиянска нощ на Макс в града.
Разтърсен от студа, едрият младеж се разкрещя и запляска с ръце по водата, но когато най-после успя да се добере до стълбите и да се измъкне навън, Тави го пресрещна, завъртя го и отново го блъсна в басейна.
След още десетина бутвания в ледената вода, Макс притисна длани към слепоочията си и изстена.
– Велики фурии, Калдерон, буден съм вече. Ще ме оставиш ли да изляза от тая проклета, накълвана от враните ледена вода?
– Чак когато си отвориш очите – отвърна твърдо Тави.
– Хубаво де, хубаво – изръмжа Макс и го погледна с кървясалите си очи. – Доволен ли си вече?
– Ликувам – отвърна Тави.
Макс изръмжа, измъкна се тромаво от ледения басейн, съблече непохватно дрехите си и се затътри до съседния басейн, пълен със затоплена вода. Както винаги, погледът на Тави бе привлечен от покрития с напречни резки гръб на приятеля му – белези, оставени от камшик или от ноктите на дива котка, които Макс би могъл да получи само преди да развие призователските си способности. Тави потрепна, изпълнен със съчувствие. Макар да бе виждал белезите безброй пъти, те не спираха да го ужасяват и притесняват.
Младежът огледа банята. Залата бе огромна, с няколко басейна и водоскока, с бели мраморни стени, подове, колони и таван. Дървени каци с растения и дори с дървета смекчаваха суровия студен мрамор, а около басейните бяха разположени нарове, където посетителите можеха да поседят и да поговорят с приятели, докато чакаха своя ред. Синята, зелената и златистата светлина на фуриените лампи във всеки басейн показваше каква е температурата му. Шумът на падаща вода се отразяваше в равнодушния камък и изпълваше въздуха със звуци, които заглушаваха гласовете. Това бе едно от малкото места в столицата, където човек можеше да бъде сравнително спокоен, че никой няма да подслуша разговора му.