Фурията на Академа

– Защото знаеш какво става едва от десет секунди и вече започ­на да се оплакваш.

– Обичам да се оплаквам. Това е свещено право на всеки войник – изръмжа Макс.

Тави почувства как устните му се разтягат в усмивка против волята му.

– Вече не си легионер, Макс. Ти си Курсор. По-точно бъдещ Курсор.

– Въпреки това съм обиден – обяви Макс. И веднага добави: – Тави, ти си ми приятел. Ако имаш нужда от помощ, аз ще съм до теб, независимо дали ме искаш, или не.

Тави прехапа долната си устна и погледна Макс.

– Наистина ли?

– Така е по-лесно – отвърна провлечено Макс. – И така. Ще ставам двойник на Гай, така ли?

– Ще можеш ли? – попита Тави.

Макс се протегна в горещата вода и отвърна с уверена усмивка:

– Нямам представа.

Тави изсумтя, отиде до водоскока, взе една гъба и започна да търка кожата си, премахвайки потта и умората от изминалия ден, преди да разреши косата си с насапунисан гребен. После отиде да се изплакне в басейна с хладка вода, от който излезе треперещ от студ, и побърза да грабне кърпата, за да се подсуши. Миг по-късно от басейна изскочи и Макс и двамата се преоблякоха с изпраните дрехи, които бяха оставили предишния път на прислужниците, като оставиха на тяхно място измърсените си облекла.

– Какво да правя сега? – попита Макс.

– Иди в Цитаделата, мини през южната галерия до западния коридор и се спусни надолу по стълбището.

– Там има патрул – отбеляза Макс.

– Да. Спри при първия пост и попитай за сър Майлс. Той те очаква. Сигурно и Килиан ще бъде там.

Макс повдигна вежди.

– Майлс е потърсил помощта на Курсорите? Мислех, че ще се въздържи от подобна стъпка.

– Според мен той не знае, че Килиан е все още на активна служба – отвърна Тави. – Да не говорим, че е сегашният легат.

Макс се плесна с ръка по челото, пръскайки на всички страни капки вода от мократа си коса.

– Направо ще се побъркам, докато се опитвам да запомня на кого какво може да се каже.

– Ти сам се съгласи да се обучаваш за Курсор – каза Тави.

– Стига ми потъпква свещеното право, Калдерон.

Тави се ухили.

– Просто прави същото като мен. Не казвай на никого нищо.

Макс кимна.

– На това му викам сигурен план.

– Да тръгваме. Трябва да доведа още един човек. Ще се срещнем там.

Макс се накани да тръгне, но се спря.

– Тави – каза той. – Не се оплаквам, но това не означава, че работата не е опасна. Много е опасна.

– Знам.

– Просто проверявам – каза Макс. – В случай че се забъркаш в нещо... Тоест ако се нуждаеш от помощта ми. Не позволявай на гордостта да ти попречи да се обърнеш към мен. Подозирам, че е възможно да се включат някои бойни фурии. Ако това стане, ще те прикривам.