Фурията на Академа

Амара прехапа устната си.

– Наистина ли мислиш така?

Куртизанката се усмихна с лека тъга.

– Разбира се, скъпа.

Амара отново погледна към двора, където две момчета, на не повече от шест или седем години, изскочиха от скривалището си във фургона и се метнаха на гърба на Бърнард. Едрият мъж изрева от престорена ярост и се завъртя, сякаш се опитваше да ги достигне, докато момчетата не се изпуснаха и не изпопадаха, замаяни и заливащи се в смях, по земята. Бърнард им се ухили, разроши косите им и ги отпрати с едно махване на ръката си. Изведнъж Амара усети, че се усмихва.

Сирай отново заговори, този път с нисък и много нежен глас.

– Ще трябва да го оставиш, разбира се.

Амара усети как гърбът ѝ се стяга. Тя отново погледна през прозореца.

– Ти си Курсор – продължи Сирай. – Ползваш се с доверието на самия Първи лорд. Заклела си се да отдадеш живота си за него.

– Знам – отвърна Амара. – Но...

Сирай поклати глава.

– Амара, ако наистина го обичаш, не можеш да му причиниш това. Бърнард вече е благородник. Има своите задължения, отговорности. Едно от тях е да си намери съпруга, която да постави неговите интереси над всичко.

Амара погледна към Бърнард и двете деца. Погледът ѝ внезапно се замъгли от горещи сълзи.

– Той има задължения – продължи Сирай със съчувствие, но и решителност в гласа. – И едно от тях е да създаде деца, за да може призоваването на фурии в кръвната му линия да укрепи могъщес­твото на страната ни.

– А аз съм безплодна – прошепна Амара. Тя притисна длан към корема си и почти усети невидимите белези, останали след тежката болест. Усети горчивина в устата си. – Не мога да му даря деца.

Сирай поклати глава и погледна през прозореца към двора. Фредерик вкара втората двойка огромни гарганти в двора и заедно с Бърнард започнаха да им слагат хамутите, докато останалите мъже от холта носеха и трупаха чували и сандъци на земята, които после щяха да бъдат натоварени върху животните. След това Сирай се надигна на пръсти и внимателно придърпа надолу паравана.

– Съжалявам, скъпа.

– Никога не се бях замисляла за това – каза Амара. Нови сълзи рукнаха от очите ѝ. – Бях толкова щастлива, че никога...

– Любовта е като огън, Амара. Ако се приближиш твърде близо до нея, ще се опариш. – Сирай се приближи до нея и я погали по бузата с опакото на ръката си. – Знаеш какво трябва да направиш.

– Да.

– Тогава го направи бързо. И чисто. – Сирай въздъхна. – Знам много добре какво говоря. Съжалявам, скъпа.

Амара затвори очи и притисна тъжното си лице към ръката на Сирай. Не можеше да спре сълзите си. А и не се опита.

– Толкова много неща се случиха наведнъж – каза след миг Сирай. – Не може да е просто съвпадение, нали?

Амара поклати глава.

– Не мисля.

– Фурии – въздъхна Сирай и изразителните ѝ очи се замъглиха.