Фурията на Академа

– Светлина – разнесе се тих глас и древната, опушена лампа на стената грейна в аленочервено.

Мъжът, който се бе привел над Тави, не се отличаваше с височина или внушително телосложение. Кестенявата му коса, прошарена на места, падаше на сплъстени кичури върху раменете и покриваше по-голямата част от лицето му така, че Тави едва успяваше да зърне блясъка на тъмните му очи. За сметка на това отлично виждаше отвратителното клеймо, с което легионът жигосваше обвинените за проява на страхливост. Ръцете му бяха слаби и жилести, почти като стария кожен робски нашийник на шията му, и също бяха покрити с множество белези. Някои от тях бяха отличителните белези от изгорено, получени в ковачницата, но други бяха прави и фини, като онези, които Тави бе виждал по ръцете на стария Джиралди от гарнизона и на сър Майлс.

– Фейд – каза младежът, задъхан от паниката, предизвикана от неочакваната атака. Сърцето му биеше силно и бързо. – Фейд. Аз съм.

Фейд леко повдигна брадичка, втренчи поглед в него, после тялото му се отпусна и той се отмести от младежа.

– Тави – каза робът с натежал от съня глас. – Наранил те?

– Добре съм – увери го Тави.

– Промъквал – рече Фейд намръщено. – Промъквал се в стаята.

Тави се надигна и седна.

– Да. Съжалявам, че те изплаших.

Фейд подхвърли леко камата, хвана я за острието и я подаде с дръжката напред на Тави. Младежът взе оръжието си и го пъхна в ножницата.

– Спя – каза Фейд и се прозя, завършвайки прозявката с тих, виещ звук.

– Фейд – каза Тави. – Не съм забравил бойниците на Калдерон. Знам, че се преструваш. Знам, че не си някакъв идиот.

Фейд дари Тави с широката си идиотска усмивка.

– Фейд – обяви той с весел тон.

Тави го погледна.

– Недей – каза той. – Запази си тайната, щом така искаш. Но не ме обиждай с тези глупави игрички. Имам нужда от помощта ти.

Фейд застина за миг. След това наведе леко глава на една страна и заговори с нисък, тих глас.

– Защо?

Тави поклати глава.

– Не тук. Ела с мен. Ще ти обясня.

Фейд въздъхна дълбоко.

– Гай.

– Да.

Робът затвори за миг очи. След това отиде до сандъка и извади от него някакви предмети и едно резервно одеяло. После натисна силно дъното на сандъка и оттам се разнесе глух пукот. Фейд измъкна една ножница, от която изтегли къс прав меч, гладиус на легионер. Той огледа внимателно острието на бледата светлина, после отново го прибра в ножницата, навлече една широка стара роба и пъхна оръжието под мишницата си.

– Готов.

Тави поведе Фейд по коридорите на Академията, избирайки най-близкия от тайните маршрути, който минаваше през горните нива на подземията и излизаше близо до Цитаделата. Входът към подземията не беше точно тайна врата, но се криеше в сенките на изключително тесен и криволичещ коридор и ако някой не знаеше къде да търси, никога нямаше да намери тесния отвор към стълбището.