Фурията на Академа

– Разбира се – каза Амара. – Оттук, лейди Сирай.

– Благодаря – отвърна Сирай. – Подтрибуне, съвсем скоро ще се присъединя към вас и хората ви в трапезарията. – Тя тръгна, хванала Амара за ръката, усмихвайки се победоносно на рицарите Аери, докато минаваше край тях. Мъжете ѝ отвърнаха с усмивки и многозначителни погледи.

– Ти си зла жена – промърмори Амара, когато се отдалечиха достатъчно, че да не ги чуват. – Хорацио никога няма да ти прости, че го изманипулира така пред всички.

– Хорацио продължава да командва отряда само защото подчи­нените му са талантливи – отвърна развеселено Сирай. В очите ѝ проблесна порочна искра. – А в случая на Ролф, много талантливи.

Амара усети как бузите ѝ пламват.

– Сирай.

– Е, скъпа, ти какво очакваш? Напълно естествено е една куртизанка да се отдава на непристойни страсти. – Тя докосна устните си с език. – А в случая с Ролф отдаването е пълно. Достатъчно е да кажа, че Хорацио не представлява заплаха за мен, и той го знае много добре. – Усмивката на Сирай се скри. – Понякога ми се иска да опита нещо. Ще бъде приятно разнообразие.

– В какъв смисъл?

Сирай я погледна с непроницаеми очи и каза:

– Не навън, скъпа.

Амара се намръщи, после се умълча и поведе Сирай към къщата и стаите за гости, които се намираха над голямата зала. Остави жената няколко минути насаме, след което се вмъкна вътре и накара Сирус да запечата вратата срещу потенциални подслушвачи.

Щом въздухът около тях се уплътни, Сирай се отпусна на един стол и каза:

– Толкова се радвам да те видя отново, Амара.

– И аз теб – отвърна Амара. Тя коленичи на пода до нея, така че очите им да са на едно ниво. – Какво правиш тук? Очаквах Курсорът легат да изпрати Мира или Касандра.

– Мира беше убита край Каларе преди три дни – отвърна Сирай. Тя скръсти ръце, но не преди Амара да забележи, че пръстите на куртизанката треперят. – Касандра не е била виждана в Парция от няколко дни. Всички смятат, че е или мъртва, или разкрита.

Амара се почувства така, сякаш е получила юмрук в корема.

– Велики фурии – прошепна тя. – Какво се случи?

– Война – отвърна Сирай. – Тиха война, която се води в страничните улички и помощните коридори. Издирват и убиват всички нас, Курсорите.

– Но кой? – ахна Амара.

Сирай леко повдигна рамене.

– Кой ли? Според нас е Калар – отвърна тя.

– Но как е разбрал къде да нанесе удара си?

– Очевидно имаме предател. Хората ни са избивани в леглата си, в баните. Които и да са убийците, някой, който ни познава, им казва къде да ударят.