Фурията на Академа

– Да, сър – рече Тави. – За следващия път ще се постарая да го запомня.

Майлс се вкисна още повече.

– Влизайте – рече той. – Фейд беше, нали? Наредих да донесат едно походно легло и спално бельо тук долу. Трябва да го оправиш и да ми помогнеш да преместим Гай в него.

Фейд замръзна и Тави видя как очите му проблясват смаяно иззад кичурите коса.

– Гай?

– По всичко личи, че се е попрестарал с призоваването на фурии – каза Тави. – Това може и да се е отразило на здравето му. Припадна преди няколко часа.

– Жив? – попита Фейд.

– Засега – отвърна Тави.

– Но няма да е жив още дълго, ако не го сложим в нормално легло и не се погрижим за него – изръмжа Майлс. – Тави, трябва да отнесеш няколко съобщения. Както правиш обикновено. Постарай се да ти повярват. Ясно ли е?

„Дотук с надеждите за малко сън“, помисли си Тави. И както бяха тръгнали нещата, накрая можеше и изпита да пропусне. Той въздъхна.

Фейд се затътри в стаята и отиде до постелките, за които беше споменал Майлс. Походното легло беше съвсем обикновено, стандартна легионерска екипировка, и сглобяването не му отне много време.

Майлс отиде до бюрото на Гай и взе малко снопче с писма. Върна се и ги подаде мълчаливо на Тави. Младежът се накани да го попита кое от тях да достави първо, но внезапно Майлс присви очи и между веждите му се образува бръчка.

– Ти – каза той. – Фейд. Ела тук.

Тави видя как Фейд облиза устни и се изправи, след което се обърна към Майлс, без да вдига глава.

Капитанът се приближи с решителна крачка до него.

– Покажи ми лицето си.

Фейд издаде жалостив звук и уплашено се преви в поклон. Майлс протегна ръка и отметна косата от лицето му. Разкри се ужасяващото клеймо на страхливец. Майлс го погледна и се намръщи.

– Сър Майлс? – обърна се към него Тави. – Добре ли сте?

Майлс прокара пръсти през ниско остриганата си коса.

– Изморен съм – отвърна той. – Привиждат ми се разни неща. Някак си ми изглежда познат.

– Може би сте го виждали да работи, капитане – рече Тави, като се стараеше гласът му да прозвучи спокойно.

– Сигурно – отвърна Майлс. Той си пое дълбоко дъх и изпъна рамене. – Трябва да се заема с новия легион. Отивам за сутрешните тренировки.

– Обичайните задължения – каза Тави.

– Точно така. Килиан ще поеме нещата до завръщането ми. Подчинявай му се безусловно. Разбра ли?

Майлс се обърна и тръгна, без да дочака отговора му. Тави въздъхна и отиде при Фейд да му помогне с оправянето на леглото. Гай лежеше по гръб в другия край на стаята и бледата му кожа бе придобила сивкав оттенък. Край него бе коленичил Килиан и приготвяше чай на мангала, от който се разнасяше неприятна миризма.

– Тави – обади се Фейд с нисък глас. – Не мога да го направя, не мога да стоя близо до Майлс. Той ще ме познае.