Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Смятате ли, че все още са тук?
– Не съм съвсем убеден. Това е странно – отвърна Гай. – Опитах се да ги намеря, но не усетих присъствието им.
– Според граф Калдерон те са много трудни за откриване чрез фурии, Ваше Величество.
Гай кимна и махна с ръка.
– Добре, и така са ни известни доста неща за тях. Ще бъдем нащрек. На този етап можем да направим само това.
– Да, Ваше Величество. – Майлс се огледа. – Добре са почистили.
Гай въздъхна.
– Не мога да повярвам, че онези двамата са използвали всичките ми напитки като оръжие срещу врага.
Майлс сви устни и се намръщи.
– Ваше Величество, мога ли...
– Говори откровено, да, да. – Гай махна раздразнено с ръка. – Колко пъти да ти повтарям, че не трябва да ме питаш?
– Поне още веднъж, Секстус – каза Майлс. – Въобще не съжалявам за шкафа с напитките. Това си е жива благословия. Вие пиете твърде много.
Първият лорд се намръщи с тъга, но не възрази на капитана.
– Нарочно сте го направили, нали? – попита Майлс.
– Кое?
– Довели сте Фейд тук. Уредили сте Тави да дели стая с Антилар Максим. Искали сте да станат приятели.
Гай се усмихна леко, но не каза нищо.
– Той онзи ли е, за когото го смятам? – попита Майлс.
– Той е Курсор, Майлс. Бивш чирак пастир.
– Врани, Секстус – рече раздразнено Майлс и погледна намръщено Първия лорд. – Знаете какво имам предвид.
Първият лорд погледна Майлс в очите.
– Той не владее призоваването, Майлс. И докато е така, той ще си остане такъв, какъвто е.
Майлс се намръщи и отмести поглед.
– Майлс – сгълча го Гай, – нима това, което е той сега, е толкова лошо?
– Разбира се, че не – отвърна с въздишка Майлс. – Просто...
– Търпение, Майлс. Търпение. – Гай взе писмото, което беше написал, и се изправи. Двамата тръгнаха заедно към вратата. – Между другото – каза Гай, – не ми възстановявай запасите от напитки. Даже махни оттук шкафа.
Майлс застина на място.
– Няма ли...
Той посочи с ръка мозайката.
Гай поклати глава.
– Трябва да си почина.
Майлс го погледна и леко се намръщи.
– Не разбирам.
– Трябва да издържа още известно време, Майлс. А за да го направя, трябва да съм здрав. – Той погледна към мозайката и лицето му изведнъж се натъжи. – Колко арогантно от моя страна да си мисля, че силите ми са безкрайни. Ако продължа в такъв дух... – Той вдигна рамене. – Следващия път може и да не се събудя.
– Да издържите още известно време? – попита Майлс.
Гай кимна.
– Да издържа. Да попреча на Акватайн и Калар да ни въвлекат във война за трона – а такава ще има, Майлс, щом си отида. Но поне мога да спечеля малко време.
– За какво?
– За момента, в който момчето се промени.
Майлс се намръщи.
– А ако не се промени?
Гай поклати глава.
– Значи, така е било писано. Ако нищо не се промени, то никой няма да научи за това. Дори слуховете и подозренията ще го направят мишена. Трябва да го защитим, да направим всичко по силите си.
– Да, Ваше Величество – отвърна Майлс.
Гай кимна и започна да се изкачва по стълбището.
Майлс тръгна след Първия лорд. Не каза нищо повече, но си помисли, че бъдещето го плаши.
* * *