Приказки за чудатите [bg]

— Аз превърнах сина си в скакалец — признал той — и сега изгубих всичко.

В началото никой не му повярвал и той помолил Ерик да потвърди думите му.

— Вярно е — казвал Ерик на всеки, който го питал. — Синът му е огромен скакалец. Едър като куче.

Едвард предложил на хората от града следното.

— Сърцето ми е като стара съсухрена ябълка — оплакал се той. — Не мога да помогна на сина си, но ако някой успее да го обикне достатъчно силно, за да го превърне отново в момче, ще му дам фермата си.

Думите му разбунили духовете в града. За подобна цена, рекли си хората, всеки ще е готов да обикне когото и да било. Разбира се, първо трябвало да намерят момчето скакалец, така че те се разделили на групи и започнали да обикалят пътищата и полетата.

Оли, който бил надарен със свръхчувствителни уши на скакалец, чул всичко. Чул баща му да говори за него, долавял стъпките на хората, които го търсят, но не желаел да участва в тази спогодба. Скрил се в полето край съседната ферма заедно с новите си приятели скакалци и всеки път, когато някой се приближавал, насекомите се вдигали и го закривали с телата си, създавайки стена, зад която Оли можел да се отдалечи. Ала след няколко дни храната на скакалците привършила и те излетели в небето, за да продължат своя път. Оли се опитал да се присъедини към тях, но бил твърде едър и тежък, за да лети. Като лишени от сантименталност създания, скакалците дори не помислили да останат и да му правят компания, а просто го зарязали.

Лишен от своята жива защита, Оли съвсем скоро бил открит и обкръжен от група деца — същите, които го измъчвали в училище. Най-голямото от момчетата метнало Оли на рамо и всички хукнали към града, като огласяли околностите с радостни възгласи.

— Ще го превърнем отново в момче и тогава Едвард ще ни подари фермата си! — крещели възбудено те. — Ще бъдем богати!

Те затворили Оли в клетка в една къща и зачакали. Когато, след седмица, той продължавал да упорства в образа на скакалец, момчетата сменили тактиката.

— Кажи му, че го обичаш — рекла майката на едно от децата.

— Обичам те! — извикало най-малкото момче през решетките на клетката, но едва изрекло тези думи, избухнало в смях.

— Поне се прави на сериозен, докато го казваш — посъветвало го по-голямото момче и после опитало на свой ред:

— Обичам те, скакалецо.

Ала Оли не им обръщал внимание. Бил се свил в ъгъла на клетката и изглеждал заспал.

— Ей, на теб говоря — викнало му момчето и ритнало клетката. — ОБИЧАМ ТЕ!

Но не го обичал, нито нещо на този свят би могло да го принуди да го обикне и когато през нощта Оли започнал да издава звуци като на едро насекомо, те го продали на своя съсед. Той бил стар ловец, без семейство и с малък опит в сърдечните дела, и след няколко безуспешни напъни да прояви към Оли чувства, се отказал и пратил момчето да живее при ловните кучета. Самият Оли предпочитал компанията на кучетата пред тази на хората. Ядял с тях, делял кучешката колиба и макар в началото да се бояли от него, Оли бил толкова мил и внимателен, че те привикнали с него и го приели в глутницата. Нещо повече, толкова се сближили, че когато една сутрин ловецът отишъл да нахрани кучетата си, открил, че се е сдобил с още едно — едро колкото скакалеца.