Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Не знам. Не мога да преценя. Какво пъхна в ръката ти?
— Това — отговори Джини и ми подаде смачкана визитка.
Поизгладих я. Съдържаше телефонен номер и името Драко, написано на ръка.
Воят на полицейските сирени на няколко пресечки от нас накара Джини да потрепери.
— Драко? — прочете тя. — Кой пък е този Драко?
— Нямам представа.
Натъпкахме се в една телефонна кабина и Джини наостри уши, докато набирах номера. Дрезгав глас от отсрещната страна попита:
— Cosa voui?17
— Драко? — обадих се аз.
Мълчание.
— Sono un amico di Archie Ferris.
Тишина, после изщракване. Бе затворил.
Джини и аз се спогледахме озадачени. Отново набрах.
Обади се същият глас:
— Cosa vuoi?
— Dracco? Um, io sono un amico di…
Щрак!
Ядосах се. Джини също.
— Дай ми я!
Измъкна слушалката от ръката ми и набра цифрите. Същият глас подхвана:
— Cosa…
— Ascolti, idiota! — кресна Джини. — Qualcuno mi ha dato un biglietto da visita col suo nome. Io sono con un ragazzo chiamato Reb.
Схванах „Слушай, идиот“ и онази част с „Реб“. Джини закри мембраната с ръка и прошепна:
— Казах му за визитката.
— Реб? — чу се въпросителната интонация на онзи по телефона.
— Si — отговори тя. — Реб.
— Реб от Холивуд?
— Si.
— Хубаво, дай ми тоя тъпчо, за бога.
Джини повдигна вежди и ми подаде слушалката.
Всички обичат Холивуд!
— Драко? — заговорих аз.
— На телефона.
— Защо ми затваряте?
— Навик.
— Ясно. Слушайте, някакъв застреля един тип вместо мен и после даде визитката ви на приятелката ми, преди да изчезне.
— Застрелял някого, дал визитка на момичето. Разбирам — пренебрежително отговори той. — И к’во?
— После споменавам името на Арчи Ферис и два пъти ми затваряте.
— Гледал съм всичките ти филми, Реб от Холивуд.
— Ар-чи Фе-рис — повторих бавно.
— Казваш името му, като че искаш да получиш нещо.
— Затварям — отсякох.
— Нямам против.
След кратко мълчание заговори:
— Добре де. Някой ме кара да мисля, че имаш сухо и причина да изчезнеш от страната без следа. Не си давай труд да ме питаш кой.
— В туризма ли работите?
— Точно сега разполагам с един „Гълфстрийм“ и дефицит от четиридесет хиляди долара — осведоми ме Драко. — Отиваме където искаш. Не го пише на визитката, но се подразбира.
— Ясно — отвърнах и погледнах към Джини. — Където и да е.
— Точно така — потвърди той.
Предложението ми се стори приемливо.
— Може ли да ви позвъня след няколко минути?
— Защо не.
Затворихме.
— Чу ли всичко? — попитах Джини.
— Как мислиш? Дали не е клопка?
И двамата стреснати се обърнахме по посока на стъпките зад гърба ни. Един старец с мръсна престилка изхвърли боклук и потъна в магазина си.
Погледнах Джини в очите.
— Предполагам следното: двамата при автобуса сигурно са хора на Теци. Някак са ни докопали. Нямам представа как. Онзи, който ни спаси и ти даде визитката, явно е изпратен от Арчи. Тук сме в опасност, вече нямаме оръжие, но ако някой не е разбил сейфа на хотела, още разполагаме със страниците на Леонардо, чийто превод трябва да завършиш. И повярвай, само ние притежаваме Кръговете на истината.
— Така е. Но каквото и да се казва в останалите писмена на Леонардо, нямам и най-малка представа за самите Кръгове. Приличат ми на сложна графика. Искам да кажа, че ще отнеме…
— Чакай! — прекъснах я аз, когато ме заля странно чувство. Мислите ми заподскачаха като топчета за пинг-понг. Мона Кински. Предната вечер в хотела нещо бе прещракало в мозъка ми, когато с Джини говорехме да потърсим закономерност в Кръговете на истината, но някак не го осъзнах. Ето че сега ми просветна. Фигури, графичен дизайн. Мона Кински! Разбира се!
— Спомена нещо гениално — заговорих развълнувано на Джини. Графичен дизайн… Кръговете на истината представляват графичен дизайн. Нужен ни е специалист по компютърна графика.
— Трябва да е човек, на когото можем да се доверим.
17
Какво искаш? (итал.). — Б.пр.