Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Добре, следващият път можеш да ми покажеш, как се прави, Повелителю на тайните! — сопна му се тя.
Рон и Хърмаяни се дърлиха по целия път обратно до „Магийки шегобийки от Уизли“, където трябваше да престанат, за да успеят да се избягнат незабелязани много разтревожената г-жа Уизли и Хагрид, който явно беше забелязал отсъствието им. Щом влязоха в магазина, Хари смъкна мантията-невидимка, скри я в чантата си и се присъедини към твърденията на другите двама в отговор на обвиненията на г-жа Уизли, че през цялото време са си били в задната стая, а тя не ги е търсила, както трябва.
7. Клубът на Слъгхорн
Хари прекара по-голямата част от последната седмица на ваканцията в опити да разгадае поведението на Малфой на „Мракон-али“. Най-много го тревожеше самодоволното изражение, с което Малфой си бе тръгнал от магазина. Нищо, което го правеше щастлив, не можеше да бъде добра новина. Хари обаче бе леко подразнен от факта, че, изглежда, нито Рон, нито Хърмаяни не бяха така любопитни да научат с какво се занимава Малфой, или най-малкото, след няколко дни, като че ли им омръзна да обсъждат въпроса.
— Да, Хари, вече се съгласихме, че е доста съмнително — каза Хърмаяни с леко нетърпение в гласа. Тя седеше на перваза на прозореца в стаята на Фред и Джордж, качила крака на една от картонените кутии, и твърде неохотно бе вдигнала поглед от учебника си „Превод на древни руни за напреднали“ — Не се ли съгласихме обаче, че може да има много обяснения?
— Може би си е счупил Ръката на славата — предположи Рон, докато се опитваше да изправи огънатите клонки на метлата си. — Помните ли оная съсухрена ръка, дето я имаше?
— Но какво ли имаше предвид, когато каза: „Не забравяйте да приберете това на сигурно място?“ — попита Хари за кой ли път — Прозвуча ми, сякаш Боргин има още един предмет като онзи, който се е счупил, и Малфой иска и двата.
— Мислиш ли? — попита Рон, който сега се опитваше да изстърже мръсотията от дръжката на метлата си
— Да — потвърди Хари. След като не получи отговор нито от Рон, нито от Хърмаяни, той заяви:
— Бащата на Малфой е в Азкабан. Не мислите ли, че Малфой ще иска да си отмъсти?
Рон вдигна очи и примигна.
— Малфой да си отмъсти? Но как би могъл?
— Точно това искам да кажа: че не знам! — раздразнено възкликна Хари. — Той обаче е намислил нещо и смятам, че би трябвало да го приемем сериозно. Баща му е смъртожаден и…
Хари млъкна рязко, приковал поглед върху прозореца зад Хърмаяни, с отворена уста. Току-що му бе хрумнала една удивителна мисъл.
— Хари? — нетърпеливо се обади тя. — Какво има?
— Да не би пак да те заболя белегът? — нервно попита Рон.
— Той е смъртожаден! — бавно каза Хари — Заел е мястото на баща си в редиците на смъртожадните!
Настъпи тишина, после Рон избухна в смях.
— Малфой? Ама Хари, той е на шестнайсет години! Да не мислиш, че Ти-знаеш-кой би позволил на Малфой да се присъедини към него?
— Изглежда твърде невероятно, Хари. — със съмнение в гласа се съгласи Хърмаяни — Какво те кара да мислиш…?
— Поведението му в магазина на мадам Молкин. Тя дори не го докосваше, а той изкрещя и си издърпа ръката от нейната, когато тя посегна да му навие ръкава. На лявата му ръка. Той е белязан с Черния знак…
Рон и Хърмаяни се спогледаха.
— Ами… — проточи Рон, но изобщо не звучеше убеден.
— Мисля, че той просто искаше да се махне оттам, Хари. — каза Хърмаяни.
— Той показа на Боргин нещо, което ние не можахме да видим. — упорстваше Хари — Нещо, което сериозно изплаши Боргин. Знам, че това е бил Знакът! Малфой искаше да покаже на Боргин за кого работи; видяхте колко сериозно го прие Боргин!
Рон и Хърмаяни отново се спогледаха.
— Хари, не съм сигурна…
— Да, все още не смятам, че Ти-знаеш-кой би допуснал Малфой…
Раздразнен, но напълно убеден, че е прав, Хари грабна една купчина мръсни мантии за куидич и напусна стаята. Вече от дни госпожа Уизли непрекъснато им напомняше да не оставят прането и приготвянето на багажа за последния момент. На стълбищната площадка Хари се блъсна в Джини, която се връщаше в стаята си, понесла куп току-що изпрани дрехи.
— На твое място не бих влизала в кухнята точно сега. — предупреди го тя — Наоколо е направо хлъзгаво от слуз.
— Ще гледам да не се подхлъзна — усмихна се Хари.
И наистина, когато влезе в кухнята, той завари Фльор да седи на масата, погълната надълго и нашироко да обмисля на глас плановете за сватбата си с Бил, докато госпожа Уизли, явно в лошо настроение, наблюдаваше купчина брюкселско зеле, което се белеше само.
— …ние с Бил окончателно рррешихме да има само две шаферррки. Джини и Габррриел ще изглеждат много сладки заедно! Мисля да ги облека в бледозлатисто — рррозовото, ррразбиррра се, изобщо няма да отива на косата на Джини.