Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Възможността за сродство между право и игра ни става ясна, ако забележим, че на практика право, или — с други думи — правосъдие има до голяма степен характер на състезание независимо от идеалната основа на съответното право. Връзката между състезание и правообразуване беше вече разгледана в някаква степен при описанието на потлач, понеже Дави го е разглеждал изцяло от историческо-правна точка като начало на една примитивна система за договаряне и поемане на задължения.132 Съдебната борба между различни страни при гърците се разглежда като αγών (агон), като сражение, спазващо определени правила, подчинено на определени свещени форми, при което двете враждуващи страни изискват решение от съдията. Това разбиране на съдебния процес като състезание не трябва да се приема като вторично (по-късно) развитие, като пренасяне на понятия от една сфера в друга или още по-малко като деградация, израждане на съдебния процес, както, изглежда, смята Еренберг.133 Напротив, цялото развитие се дължи на агоналната същност на правната борба, като този характер на състезание съществува и в наши дни.

Когато говорим за състезание, говорим за игра. Ние видяхме по-горе, че нямаме достатъчно основание да отричаме игровия характер на състезанието. И днес в различните форми на правната дейност ясно прозират качествата на игра и състезание, издигнати до свещеност според обществените изисквания към съответното правосъдие. Правосъдието се извършва в съдилища, които и днес все още отговарят на понятието ΐερος κύκλος (хиерос кюклос) — свещен кръг, където седят съдиите, както това е ясно изобразено върху щита на Ахил.134 Всяко място, където се раздава правосъдие, е истинско temenos, свещено място, оградено и откъснато от останалия свят. Съдът се събира, след което тържествено се свиква. Съдебната зала представлява магическо пространство, помещение за игра, където не съществува различието по ранг между хората. Там човек е временно неприкосновен. Преди да отиде на състезание по хулене и обиди, Локи трябваше да се увери, че това място е „място, където царува мир“135. Английската горна камара всъщност е все още съдилище, поради това woolsack — вълнена възглавница, на която седи лорд-канцлерът, чието място не е там, се намира „technically outside the precincts of the house“ (технически извън обсега на камарата — б.пр.).

Съдиите и досега се смятат по време на самото правораздаване „над всекидневния живот“. Те носят тояги или перуки. Проучена ли е тази консервативност на английските юристи от гледна точка на етнографията? Струва ни се, че връзката между това явление и модата да се носят перуки през XVII и XVIII в. е само вторична. Всъщност the wig (перуката — б.пр.) представлява едно продължение на стария отличителен белег на английските юристи, наречен coif и представляващ бяла шапка, прилегнала към главата. Бялата ивица, която се подава изпод перуката, е остатък от този обичай. Перуката на съдията е нещо повече от реликва в служебното облекло. По своята функция тя се смята за сродна на маските, носени по време на танци от примитивните народи. Тя преобразува този, който я носи, в „друго същество“. Британската нация е съхранила с присъщата й почит към традициите и някои други много стари правни обичаи. Елементите спорт и хумор по време на съдебния процес, които се съдържат до известна степен в него, представляват основните черти на правния живот изобщо. Тези елементи не липсват даже в холандското народно съзнание. „Be a good sport“, казва един американски контрабандист по време на сухия режим на митничаря, който се готви да му състави акт. Холандците също изискват „спортсменство“ от своето правосъдие. Някакъв контрабандист от Брабант, изправен пред съда за опит умишлено да прегази полицай, казва: