Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

„За да избягна полицая, отклоних колата вляво.“

Полицаят отрича това, при което обвиняемият казва:

„Е, би могъл да бъдеш честен и с чувство за спортсменство…“136

Бивш съдия ми пише: „Стилът и съдържанието на нашата съдебна документация показва с каква спортна страст нашите адвокати много често се обстрелват с аргументи и контрааргументи (много от които софизми), като техният начин на мислене ми напомня този на ораторите от традиционните процеси, където след всеки аргумент се е забивала по една пръчка в земята. Правната борба се е печелела от този, който е имал най-много забодени пръчки.“ Много ясно проличава игровият характер на правосъдието в съдебния процес, състоял се в Двореца на дожите във Венеция (Italienische Reise, 3. Oktober) и описан от Гьоте. Тези отделни забележки могат да послужат като въведение към съществената връзка между правосъдие и игра. Нека се върнем назад към древните форми на съдебния процес. При тези процедури във всички времена и при всякакви обстоятелства най-важно и основно за всеки адвокат е било да спечели, и то до такава степен, че агоналното не може да се изключи дори за минута. При това системата от ограничения и правила, която ръководи сражението, поставя формално адвоката изцяло в рамките на добре организирана антитетична игра. Фактически връзката между право и игра в древните култури може да се разглежда от три гледни точки. Процесът е хазартна игра, състезание, двубой с думи.

Едно съдебно дело представлява борба за справедливост или несправедливост, за право или неправо, за печалба или загуба. Ако тръгнем от правната практика във високоразвитите форми на цивилизация назад — към тази на по-малко развитите култури, ще видим, че представите за печалба и загуба, т.е. чисто агоналното мислене, се смесват в съзнанието на обществото с представите за правда и неправда, т.е. с етико-юридическото мислене. Елементът шанс, а заедно с него и елементът игра излизат на преден план толкова по-ясно, колкото правното съзнание е по-примитивно. Тук виждаме един начин на мислене, при който вземането на решения чрез оракул, божи съд или хвърляне на жребий, т.е. чрез игра, представлява едно цяло с решението на съда.