Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:

Издателство „Захарий Стоянов“ поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха за играещия човек — „Хомо луденс“.
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 111
Перейти на страницу:

„За да избягна полицая, отклоних колата вляво.“

Полицаят отрича това, при което обвиняемият казва:

„Е, би могъл да бъдеш честен и с чувство за спортсменство…“136

Бивш съдия ми пише: „Стилът и съдържанието на нашата съдебна документация показва с каква спортна страст нашите адвокати много често се обстрелват с аргументи и контрааргументи (много от които софизми), като техният начин на мислене ми напомня този на ораторите от традиционните процеси, където след всеки аргумент се е забивала по една пръчка в земята. Правната борба се е печелела от този, който е имал най-много забодени пръчки.“ Много ясно проличава игровият характер на правосъдието в съдебния процес, състоял се в Двореца на дожите във Венеция (Italienische Reise, 3. Oktober) и описан от Гьоте. Тези отделни забележки могат да послужат като въведение към съществената връзка между правосъдие и игра. Нека се върнем назад към древните форми на съдебния процес. При тези процедури във всички времена и при всякакви обстоятелства най-важно и основно за всеки адвокат е било да спечели, и то до такава степен, че агоналното не може да се изключи дори за минута. При това системата от ограничения и правила, която ръководи сражението, поставя формално адвоката изцяло в рамките на добре организирана антитетична игра. Фактически връзката между право и игра в древните култури може да се разглежда от три гледни точки. Процесът е хазартна игра, състезание, двубой с думи.

Едно съдебно дело представлява борба за справедливост или несправедливост, за право или неправо, за печалба или загуба. Ако тръгнем от правната практика във високоразвитите форми на цивилизация назад — към тази на по-малко развитите култури, ще видим, че представите за печалба и загуба, т.е. чисто агоналното мислене, се смесват в съзнанието на обществото с представите за правда и неправда, т.е. с етико-юридическото мислене. Елементът шанс, а заедно с него и елементът игра излизат на преден план толкова по-ясно, колкото правното съзнание е по-примитивно. Тук виждаме един начин на мислене, при който вземането на решения чрез оракул, божи съд или хвърляне на жребий, т.е. чрез игра, представлява едно цяло с решението на съда.

Човек се стреми да узнае божията воля, т.е. какво ще му донесе бъдещето, каква ще бъде съдбата му. Отговорите на оракула носят белезите на случайността. Тези запитвания са ставали чрез изтегляне на парченца метал или дърво, хвърляне на камъни или случайно отваряне на свещена книга. Във втората от Мойсеевите книги (Изход 28,30) четем, че urim и tumim, непознати на нас предмети, се слагат в торбичка, която висш свещеник е носел в пазвата си и която се използва за получаване на съвети от свещеника Елеазар (числа 27, 21). По същия начин Саул издава заповед да се хвърли жребий между него и неговия син Йонатан (1, Царства 14, 42). От това ясно се вижда връзката между оракул, игра на шанс и съд. Подобен оракул на съдбата се среща и в древноарабското езичество.137 Малко по-различни са свещените везни, на които Зевс в „Илиада“ претегля жребия, определящ смърт или живот, преди началото на сражението. „Тогава Бащата разпъна двата златни талера и сложи върху тях две горчиви смъртни съдби, една за троянците коневъди и друга за ахейците, облечени в мед.“138 Това претегляне представлява правораздаването δικαζειν (дикадзейн), извършено от Зевс. Представите за божия воля, съдба, резултат от жребий са вплетени една в друга. Везните на Правосъдието — понеже този символ произхожда от Омировото изображение — са представлявали една случайна величина. Все още не става дума за победа на нравствената истина, а именно, че правдата тежи повече от неправдата.

вернуться

136

N. R. C. (Новият ротердамски вестник) 20 юни 1936 г., сутрешно издание.

вернуться

137

Wellhansen, Reste arabischen Heodentumes, 2. Ausg., Berlin, 1927, p. 132.

вернуться

138

VIII, 69; OO, 209, OVI, 658, OIO, 223.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)